3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№940
гр. София,30.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 4270 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Б. Р, [населено място], срещу определение № 2588 от 30.08.2013г., постановено по в. гр. д. № 2583/2013г. от Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 27.06.2013г. по гр.д. № 7527/2011г. на Пловдивски районен съд за оставяне без уважение молбата му за възстановяване на срока за внасяне на държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, и иска неговата отмяна. Допускането на касационния контрол се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната жалба, [фирма], [населено място], сочи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, съответно се поддържа, че частната жалба, ако се разгледа по същество, следва да се остави без уважение. Претендира присъждане на направените за настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната касационна жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяването на срока за внасяне на държавната такса по въззивната жалба, окръжният съд е приел, че заболяването на адвоката не представлява непреодолима пречка за отстраняване на констатирания порок на жалбата, нито са налице непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да отстрани. Въззивната инстанция се е позовала на факта, че жалбоподателят не се е представлявал в производството единствено от представилия болничен лист адв. Д., но и от останалите членове на адвокатското дружество, които е нямало пречка да изпълнят указанията на съда. Изложени са съображения, че представеният болничен лист не удостоверява факта, че при този вид заболяване не е възможно явяване пред съд на адвоката.
Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въпросите на касатора за необсъждане от въззивната инстанция на всички наведени пред нея възражения и за възможността въззивният съд да поправи допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, са относими за правилността на обжалвания акт и могат да бъдат предмет на касационния контрол, а не на допускането му.
Поставените в изложението въпроси за значението за молбата по чл.64 ГПК на: настъпването на внезапно заболяване, изискващо спазване на домашен-стаен режим от пълномощника; на липсата на клиентска сметка по чл.39 ЗА; на липсата на задължение на страната / на пълномощника й за преодоляване на пропускането на срока чрез упълномощаване на друг процесуален представител за конкретно процесуално действие; не са обусловили изхода на спора по конкретното дело. Видно от мотивите на атакувания въззивен акт, възстановяването на срока е отказано, поради други съображения – наличието на процесуални представители на жалбоподателя, наред с адвоката, за който е представен болничния лист. Жалбоподателят – ищец е упълномощил адв. Д. в качеството му не само на съдружник, но и на управител на Адвокатско дружество „К., Д., Д.”, който от своя страна, в качеството си на управител на адвокатското дружество, е преупълномощил адвокат М. да представлява клиента.
С оглед изложеното, по отношение на посочените въпроси не е осъществено общото основание за допускане на касационния контрол, поради което не следва да бъдат обсъждани наведените допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Предвид горното, настоящият състав приема, че в случая не са налице изискванията на закона за достъп до касационен контрол.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 2100 лева- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2588 от 30.08.2013г., постановено по в. гр. д. № 2583/2013г. от Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Б. Р, [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], сумата от 2100 лева- направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.