О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 940
[населено място], 11.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д.№ 488 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] бряг, представлявано от изпълнителния директор Т. А. К., срещу решение № 287/12.11.2014г. по в.т.д. № 272/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 144/06.08.2014г. по т.д. №14/2014г. по описа на Плевенски окръжен съд за признаване за установено на осн. чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.71 ТЗ по отношение на касатора, че [община] бряг е акционер в [фирма], [населено място] бряг, със записани 1968 бр. акции, от които 1 172 бр. обикновени поименни налични акции с право на глас, с номинална стойност 1000 лв. всяка и 796 бр. привилегировани акции без право на глас, с номинална стойност 1000 лв. всяка, с гарантиран годишен дивидент в размер на 1% от номиналната стойност на акциите.
Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, евент.неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът [община] бряг, представлявана от кмета П. Ф., чрез пълномощника адв.Л. Т., оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в новоучреденото [фирма] Община-Червен бряг е записала следните акции от капитала на дружеството: 1 172 бр. обикновени поименни налични акции с право на глас, с номинална стойност 1000 лв. всяка и 796 бр. привилегировани акции без право на глас, с номинална стойност 1000 лв. всяка, с гарантиран годишен дивидент в размер на 1% от номиналната стойност на акциите чрез внасяне на непарична вноска на обща стойност 1 968 000 лв. Апелативният съд е счел, че е било налице съвпадение – предметно, количествено и стойностно, на описаните в 104 пункта недвижими имоти в учредителния протокол, устава на АД, нотариално заверено съгласие на акционера и в молба от 17.12.2008г. на Община – Червен бряг до АВ за назначаване на три вещи лица за извършване на оценка по чл.72 ТЗ. От така посочените имоти само 50 бр. са били оценени от вещите лица, назначени в регистърното производство по чл.72 ТЗ, а останалите включени от тях в приложение № 1 към заключението им и непосочени за оценка имоти са взети от документите за частна общинска собственост. Въззивният съд е приел, че с протокол от заседание на 26.07.2011г. на Съвета на директорите на [фирма] на основание одитен доклад за констатираното несъответствие е взето решение да се покани Община – Червен бряг да довнесе остатъка от 27 бр. ниви на стойност 365 399,55 лв. или да внесе сумата по сметка на дружеството по реда на чл.189 ТЗ в срок от един месец от обявяване /осъществило се на 11.08.2011г./ в търговския регистър на това решение. Едновременно с това СД е посочил, че следва решението му да се счита за предупреждение по чл.189 ТЗ и при неизпълнение в срок акционерът се смята за изключен.
При така достигнатите фактически констатации апелативният съд е намерил искът по чл.71 ТЗ за допустим, тъй като с него се защитават членствените права на акционера оспорени от орган на дружеството – СД във връзка с приложението на чл.189, ал.2 и 3 ТЗ по решението му от 26.07.2011г. Последващите решения на ОС на акционерите за намаляване на капитала на дружеството чрез обезсилване на притежаваните от Община – Червен бряг акции, за освобождаване на Общината като член на СД и за промяна в правноорганизационната форма на дружеството и в устава на АД са били основани на визираното по-горе решение на СД. По съществото на спора решаващият съд е заключил, че в ТР е вписана апортната вноска, така както е била описана тя в молбата за назначаване на вещи лица, в нотариално завереното съгласие, в протокола от учредителното събрание и в устава. В последния изрично е посочено, че Общината внася непарична вноска на стойност покриваща изцяло стойността на записаните от този акционер акции от капитала на дружеството и не е обективирано задължение за довнасяне на част от непаричната вноска. С оглед на което и на осн. чл.73,ал.1 ТЗ, а и при зачитане действието на вписването на апортната вноска в ТР, решаващият съд е направил извод, че не е налице неизпълнение на задължение от страна на Община – Червен бряг за довнасяне на непарична вноска. Предвид това е счел, че процесното решение на СД е било взето извън компетентността на органа, а общината се легитимира като акционер в АД със записано участие в капитала на дружеството както е посочено по исковата молба.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросите: 1/ Води ли липсата на атакуване по реда на чл.74 ТЗ на решения на ОС на АД, зачитащи резултата на решенията на СД, до стабилизиране на последните в процесуален и материалноправен аспект, респ. до недопустимост или неоснователност на иска по чл.71 ТЗ за отмяната им?; 2/ Компетентен ли е СД на АД да задължи акционер да довнесе невнесена част от непаричната си вноска, когато се констатира несъответствие между приетата в регистърното производство оценка по чл.72 ТЗ на реално апортираните имоти / от една страна / и стойността на записаните от вносителя акции / от друга страна / ? Въведено е допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Първият от посочените в изложението към касационната жалба въпроси е от процесуалноправен характер, засяга проблема за допустимостта на иска по чл.71 ТЗ и по него е налице произнасяне от решаващия съд. Въззивният съд е съобразил в съответствие с правомощията по чл.269, изр.1 ГПК и разясненията по приложението на тази норма, дадени в задължителната за съдилищата практика – т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т.4 от ТР № 1/2002г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 1/2002г., наличието на правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.71 ТЗ. Изводът в тази насока е обусловен от съпоставка между търсената с предявяване на иска защита – установяване на действителните членствени права на акционера Община – Червен бряг и твърдяното по исковата молба отричане на правото на членство на ищеца и качеството му на акционер – от действие на управителния орган – СД, насочено към упражняване на правомощие по чл.189, ал.2 ТЗ по отправяне на предупреждение. Именно в резултат на това предупреждение и при осъществяване на останалите елементи от фактическия състав на чл.189, ал.2 ТЗ: неизпълнение на задължение за извършване на вноски, покриващи стойността на записаните от акционера акции; обявяване в ТР на предупреждение за изключване; изтичане на 1 м. срок от отправяне на предупреждението, в който акционерът не предприема действия по изпълнение на задължението за извършване на вноски, касаторът претендира да е настъпило изключване на Община – Червен бряг като акционер в дружеството. В съответствие и със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК: Решение № 75/31.05.2010г. по т.д. № 538/2009г. на ВКС, ТК , ІІ т.о., апелативният съд е приел, че последващото решение на ОС на акционерите по чл.189, ал.3 ТЗ и това за промяна в правноорганизационната форма на дружеството са последица от изключването на акционера по чл.189, ал.2 ТЗ и отмяната им по реда на чл.74 ТЗ не е положителна процесуална предпоставка за надлежното предявяване на иск по чл.71 ТЗ от засегнатия акционер. При осъществяване на предвидените по чл.189, ал.2 ТЗ предпоставки изключването настъпва ex lege . Не е необходимо вземане на решение от ОС на АД за изключване на акционера, дори и да се вземе такова, то не рефлектира върху прекратяване на членственото му правоотношение. В чл.189, ал.3 ТЗ е уреден като закономерна последица от изключването по чл.189, ал.2 ТЗ специален способ за обезсилване и унищожаване на останалите без притежател ценни книги и отново законът не предвижда като условие вземане на изрично решение в този смисъл от ОС или друг дружествен орган. Ето защо изключеният акционер има правен интерес със сила на пресъдено нещо да установи правото си на членство в акционерното дружество като докаже отсъствие на предпоставките по чл.189, ал.2 ТЗ за изключването му от дружеството. Съдебно удостоверяване на членствените права е възможно само при успешно провеждане на иска по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.71 ТЗ. С оглед на така очертания предмет на доказване по този иск в разглежданата конкретна хипотеза последващите решения на ОС на акционерите не са релевантни и за решаване на спора по същество.
Вторият от поставените от касатора въпроси касае преюдициално за крайния изход от спора правоотношение във връзка с компетентността на СД в конкретна хипотеза на приложение на чл.189, ал.2 ТЗ. В този смисъл произнасянето по него от въззивния съд е подготвило решаващите мотиви относно основателността на предявения иск. Същевременно крайният извод, че с приемането на решение по протокол от 26.07.2011г. на СД за отправяне на предупреждение до Община – Червен бряг да довнесе своята непарична вноска, като при неизпълнение в едномесечен срок ще се счита за изключена като акционер, управителният орган е излязъл извън пределите на своите правомощия, не е обусловен единствено от преценка дали СД е действал при поставеното във въпроса от касатора условие – при констатирана разлика между оценката / от три вещи лица в регистърно производство по чл.72 ТЗ / на реално апортираните имоти и стойността на записаните от акционера акции. За да направи извод за липса на компетентност, ВТАС се е позовал и на съществуващо изпълнение изцяло на задължението на Община – Червен бряг да внесе като апорт определени недвижими имоти, поради вписване на апортната вноска изцяло в устава, на осн. чл.73, ал.1 ТЗ, и поради вписването й по партида на дружеството в ТР.
Ето защо по отношение на втория въпрос на касатора не е изпълнено изискването за наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Разноски за производството се присъждат в полза на ответника по касацията в размер на 500 лв., за които има искане и представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 287/12.11.2014г. по в.т.д. № 272/2014г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] бряг да заплати на [община] бряг сумата от 500 лв. – разноски пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.