4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
София, 20,12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 277/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 53 от 12.01.2012 г., постановено по т. д. № 2738/2011 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 208 от 07.03.2011 г. по т. д. № 64/2010 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на сумата 47 049.60 лв., претендирана като стойност на получена, но неплатена стока, и са присъдени разноски на ответника в размер на 3 300 лв.
В жалбата се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение. Касаторът се позовава на нарушения на процесуалния закон при обсъждането и преценката на доказателствата и на неправилно приложение на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК при произнасянето по допустимостта на свидетелските показания, изясняващи действителните отношения между страните. Навежда оплаквания за необоснованост и противоречие с материалния закон – чл.301 ТЗ, на изводите в решението, че стоките не са продадени на ответника, а са му предадени на основание договор за консигнация.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с всички възможни основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва касационната жалба и искането за допускане на касационно обжалване като неоснователни по съображения в писмен отговор от 20.03.2012 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Благоевградски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът не е доказал съществуването на изискуемо задължение на ответника за плащане на сумата 47 094.60 лв., възникнало от соченото в исковата молба основание – договор за търговска продажба на стоки /шампанско, шампанизирани вина и аксесоари за оборудване на шампанско – бар/, отразени в проформа фактура № 4/10.11.2009 г. Въззивният съд е достигнал до този извод, след като е взел предвид възражението на ответника, че е получил стоките въз основа на сключен договор за консигнация, но не ги е реализирал в търговската мрежа, и след като е съобразил представената стокова разписка от 19.12.2008 г., удостоверяваща предаването на стоки на консигнация от [фирма] на [фирма]. Като се е позовал на стоковата разписка и на липсата на счетоводни документи и записвания за извършена от ищеца продажба на стоки от вида на отразените в проформа – фактурата, решаващият въззивен състав е преценил, че при наличие на индиции за възникнало между страните правоотношение по консигнационен договор предаването на стоките не може да се разглежда като доказателствен факт за сключване на договор за търговска продажба, сочен за източник на задължението за плащане на исковата сума. Тезата на ищеца за прекратяване на първоначално сключения консигнационен договор и за постигнато от страните съгласие предадените на консигнация стоки да бъдат закупени от ответника е счетена за неподкрепена с доказателства. Въззивният състав е отказал да кредитира ангажираните в тази насока свидетелски показания с мотив, че са процесуално недопустими, предвид стойността на договора и забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Обсъдил е и доводите във въззивната жалба на ищеца за извършено от служител на ответника – Н. Г., признание на задължението за плащане на цена, но е приел, че признанието не води до извод за постигане на съгласие за продажба на предадените на консигнация стоки и не обвързва ответното дружество, доколкото не е доказано служителка да е упълномощавана да договаря от името на [фирма] и управителят на дружеството да е узнал за действията й преди оспорването на иска в хода на процеса, за да се приложи презумпцията на чл.301 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – може ли въззивният съд да изключи свидетелските показания на база стойността на процесната вещ, не кореспондира с мотивите към въззивното решение и не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Преценката на въззивния съд за недопустимост на свидетелските показания от гледна точка на въведената с чл.164, ал.1, т.3 ГПК забрана да се установяват със свидетели договори на стойност над 5 000 лв. е обоснована със стойността на договора, посочена от самия ищец в исковата молба /47 049.60 лв./. В исковата молба не се съдържат твърдения за стойността на отделните стоки, чиято цена е претендирана с иска по чл.327, ал.1 ТЗ, и поради това тя не е обсъждана при произнасянето по допустимостта на свидетелските показания. Несъответствието на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК изключва необходимостта от обсъждане на практиката в тълкувателно решение № 76/66 г. на ОСГК на ВС и решение № 1874/68 г. на ВС, І г. о., с която е аргументирано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и останалите три въпроса, формулирани в изложението : „Може ли въззивният съд да не изложи в мотивите си защо не приема довода на ищеца по буква „Б” от въззивната жалба, че стоковата разписка служи единствено и само като доказателство, че между страните има трайни търговски отношения, но не и за доказване на претендираното вземане; Може ли въззивният съд да обсъди в мотивите си допуснато и събрано по делото доказателство единствено с оглед неговата допустимост, но не и специфичната му допустимост с оглед наличието на писмени доказателства по делото, който довод е изрично обоснован от въззивника във въззивната жалба и в писмените бележки; Може ли въззивният съд да се мотивира с фактическо твърдение на страната, което не е направено, или иначе казано да дописва защитни доводи, още повече, че такъв довод има и преюдициално значение и конститутивно действие, тъй като се касае за висяща недействителност на процесната правна сделка по реда на чл.301 ТЗ.”. Преди всичко въпросите са абсолютно неясни и опитът да бъдат уточнени от настоящата инстанция би бил равнозначен на извеждането им от касационната жалба, което е недопустимо според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това въпросите имат значение за правилността на въззивното решение, а не за формирането на решаващите прави изводи на въззивния съд, обусловили отхвърлянето на предявения иск по чл.327, ал.1 ТЗ. Всеки от въпросите е насочен към проверка на правилността на извършената от въззивния съд преценка на фактите и на доказателствата по делото, с които е мотивиран изводът, че не е доказано сключването на договор за търговска продажба на стоки, пораждащ задължение за ответника да заплати претендираната с иска цена. Съгласно указанията в т.1 от цитираното тълкувателно решение, правилността на въззивното решение не е обект на проверка в производството по чл.288 ГПК, в което Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби единствено според специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, без да разполага с правомощия да преценява предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. След като имат значение за правилността на решението, не и за очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол, въпросите не могат да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване. Посоченото обстоятелство освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда доводите на касатора за противоречие на решението с цитираната практика на ВС и ВКС и с практиката на ЕСПЧ, която не попада в обхвата на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Не следва да се обсъжда и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като обусловеността на въпросите от фактическия и доказателствен материал по делото изключва тяхната значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 2738/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 12.01.2012 г., постановено по т. д. № 2738/2011 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :