1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 941
Гр. С., 19.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 17.09.2013 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2657/13 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [община] срещу въззивното решение на Окръжен съд Благоевград /ОС/ по гр.д. №993/12 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени исковете на Й. Л. срещу касатора по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „специалист – техник в отдел АБ”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ със заповед на кмета на общината от 20.03.12 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 от ГПК. Намира, че въпросите: за съдържанието на критерия „квалификация” при подбор по чл.329 КТ и за прилагането на разпоредбата според точния й / и пълен – за двата критерия/ смисъл, съгласно принципа за законност по чл.5 ГПК, са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на съдилищата / р. по гр.д. №352/91 г. на ВКС, трето г.о. и на АС София по гр.д. №374/07 г./ и със задължителната практика на ВКС /ТР №3/16.01.12 г./. Като съществен за спора, за точното прилагане на закона и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК поставя въпроса: следва ли решаващият съд да се ограничи само до посочените в жалбата критерии за оценка или трябва да обсъди всеки един от тях отделно и в съвкупност, при преценка за законосъобразността на подбора.
За да уважи исковете въззивният съд е приел, че при ответника е извършено действително съкращаване на щата за част от бройките на заеманата от ищеца длъжност. Работодателят е извършил подбор преди уволнението, но при съдебното му оспорване и след упражнения от съда контрол за законосъобразност на подбора чрез съответствие на дадените оценки с действително притежаваните от служителя квалификация и ниво на работа – ТР №3/16.03.12 г., такова съответствие не се установява.Според ОС липсва действителна съпоставка на служителите по част от показателите при прилагане на критериите за подбор, а обективността на съпоставката по друга част не е установена от работодателя, чиято е доказателствената тежест.
Така при формиране на правните изводи за законността на уволнението, извършено след задължителен подбор, въззивният съд е следвал указаното в ТР №3/12 г. Там е посочено , че „при упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация… Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда”.
Не се установява противоречие и с цитираната трайна практика на съдилищата. Според ОС в случая преценката за ниво на изпълнение на работата / наречена подходящност в първото от посочените решения по гр.д. №352/91 г. на ВКС/ не е защитена откъм обективност от работодателя при съдебното й оспорване. Или законността на подбора е обсъдена въз основа и на двата законовоустановени критерия, както е прието в цитираното решение на ВКС. При преценка на данните по заложените от комисията за подбор показатели за прилагане на критерия „квалификация” ОС е констатирал непълнота на съпоставката за последния показател – продължителност на тр. стаж в общината / като мерило за професионален опит, тъй като е установено, че новите служители на длъжността са обучавани от старите, измежду които е ищецът/. Този извод не противоречи с р. по гр.д. №374/07 г. на АС София, в което е посочено, че квалификацията се изразява в образование, знания и умения за заеманата длъжност. Те обаче се преценяват чрез съпоставка по определени показатели/ ТР №3/12 г./, като при установено различие между служителите – в случая съществена разлика в продължителността на стажа за длъжността, дадената им равна оценка за квалификация не може да е обективна. Според практиката на ВКС по чл.290 ГПК – напр. р. по гр.д. №757/11 г. на четвърто г.о., квалификацията на работника или служителя е най-общо съвкупността от знания и умения. В нея се включват не само знанията и уменията, придобити чрез образование, но и опитът, придобит в резултат на трудовия и професионалния стаж. Поради изложеното не се установяват предпоставките на осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК за допускане на обжалването.
Последният поставен в контекста на чл.280, ал.1,т.3 ГПК въпрос не е материалноправен / според становището на касатора/, а процесуален и на него е дадено принципно разрешение в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, по тълкуване на чл.269 ГПК. В нея – напр. р. по гр.д. №479/12 г. на четвърто г.о. на ВКС – е прието, че: „В. съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г. на I г. о.”
Това разрешение се отнася и за поставения от касатора конкретен въпрос – въззивният съд следва да се произнесе само за правилността на посочените от въззивника / сега касатор/ правни изводи и за обосноваността на посочените от последния фактически констатации. Така не са налице и предпоставки по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград по гр.д. №993/12 г. от 11.12.12 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: