2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№941
Гр.София, 14.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 750 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1598/24.09.15г., постановено по в.гр.д.№ 1794/15г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1871/22.04.15г. по гр.д.№ 14992/14г. на Варненския районен съд за осъждане на касатора по предявените от А. С. А., В. Г. К., Я. Х. Я. и [фирма] искове да извърши действия, подробно описани в решението и представляващи изпълнение на поети от него задължения по сключени на 05.07.12г. 12 броя договори за присъединяване на обект на потребител към електроразпределителната мрежа.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответниците А. С. А., [населено място], В. Г. К., [населено място], Я. Х. Я., [населено място] и [фирма] – С. В. Я., [населено място], оспорват касационната жалба. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните са сключени дванадесет договора за присъединяване към електроразпределителната мрежа, по които касаторът е следвало да изгради трафопост, както и да достави и монтира съоръжения за присъединяване на обектите срещу задължения за ответниците по жалбата да заплатят суми, представляващи постоянна компонента за присъединена мощност. Изложени са съображения, че ответниците точно са изпълнили задълженията си, а касаторът не е осъществил поетите по договора действия и е в забава, поради което исковете за реално изпълнение са уважени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпроса за задължението на съда да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, както и въпрос за това задължен ли е съда да направи и изведе самостоятелни фактически и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи или е допустимо единствено да препрати към мотивите на първата инстанция. Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед на твърдението му за противоречие на въззивното решение с ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а само бланково е направил оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение. Тези оплаквания биха представлявали основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК поради необоснованост на решението. Евентуалната необоснованост на въззивния акт не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на факултативния касационен контрол, осъществяван от ВКС за проверка на правилното приложение на закона, а не само на фактите по конкретния правен спор.
На следващо място, на поставените от касатора въпроси е даден принципен отговор в ТР № 1/13г. от 09.11.13г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. В случая касаторът не е обосновал противоречие между въззивното решение и ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответниците разноски по представения списък в размер на по 500 лв. адвокатско възнаграждение на всеки от ответниците по 4 бр. договори за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1598/24.09.15г., постановено по в.гр.д.№ 1794/15г. от Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на А. С. А., [населено място], с.о.Акчелар 522-839, сумата от 500 лв. (Петстотин лв.), на В. Г. К., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 500 лв. (Петстотин лв.), на Я. Х. Я., [населено място], [улица], ет.1, ап.1, сумата от 500 лв. (Петстотин лв.) и на [фирма] – С. В. Я., [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 500 лв. (Петстотин лв.) – разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.