1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
София, 15.12.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 664 /2012 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. и М. Г. М. срещу решение от 12.4.2012 г, постановено по гр.дело № 32/2012 г на Благоевградски окръжен съд, Гражданска колегия, с което е отменено частично решение № 572/21.1.2010 г по гр.дело № 1610/2008 г по описа на РС-Благоевград като е признато за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на В. Г. М. и М. Г. М., че [фирма] [населено място] е собственик на 284 кв.м, представляващи част от собствения на дружеството имот УПИ .. с площ от 1 974 кв.м в кв.1 по плана на [населено място], одобрен със заповед № 142/51 г и изменен със заповед № 110/20.10.1994 г на кмета на [община], ведно с построените в него 3 бр.гаражни клетки-масивна конструкция с обща площ от 60 кв.м.Със същото решение Б. е отхвърлил като неоснователни предявените от В. Г. М. и М. Г. М. срещу [фирма] [населено място] искове по чл.109 от ЗС за осъждане на дружеството да премахне складираните инертни материали-пясък и баластра в недвижимия имот от 284 кв.м, находящ се в югозападната част и представляващ част от поземлен имот с пл.№ 42,кв.1 от кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед от 1994 г на кмета на [община], целият с площ от 2 116 кв.м и иска по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 150 лв месечно за ползването му, считано от 30.4.2008 г до окончателното му освобождаване.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуално правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се навежда оплакване по същество за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост поради необсъждане на всички събрани доказателства и релевирани доводи. Касаторите В. Г. М. и М. Г. М. считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответника по касация [фирма] [населено място] взема становище, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е формулиран какъвто и да било материално правен или процесуално правен въпрос-основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси.В съдържанието на изложението не е направен какъвто и да било опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а изложението единствено възпроизвежда нормата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК..
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторите дължат на ответника направените от него разноски пред настоящата инстанция в размер на 350 лв, съставляващи адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 12.4.2012 г, постановено по гр.дело № 32/2012 г на Благоевградски окръжен съд, Гражданска колегия.
ОСЪЖДА В. Г. М. и М. Г. М. от [населено място], [улица] да заплатят на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 350 лв, сторени пред ВКС и представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: