3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№942
Гр.София, 05.12.2013г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 29 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. А., [населено място] срещу решение № 1161/03.07.12г., постановено по гр.д.№ 1428/12г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 131/14.03.12г. по гр.д.№ 1466/10г. на Асеноградския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против ЗАД [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата от 10100 лв., представляваща частичен иск от сумата от 95000 лв. на основание чл.226 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди вследствие на смъртта на сестра му С. А..
Подадена е и касационна жалба срещу решение № 1454/29.09.12г. по гр.д.№ 1428/12г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата за допълване на решение № 1161/03.07.12г. по гр.д.№ 1428/12г.
Касаторът поддържа, че първоначалното решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд се е позовал на ППВС № 2/84г., ППВС № 4/61г. и ППВС № 5/69г. и е приел, че ищецът по иска – настоящ касатор не е кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, поради което е потвърдил решението за отхвърляне на иска.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Поставените от касатора въпроси са за прилагането на разрешенията, дадени в посочените от въззивния съд ППВС – загубили ли са сила, за критериите за определяне на материалната легитимация на ищците, за промяната на обществено икономическите условия и за мълчаливата им отмяна.
Съгласно ТР № 1/09г. от 19.02.10г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с постановления на Пленума на ВС, както и в решения на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, но не и в обратната хипотеза.
По въпроса за задължителния характер на съдебната практика в приетите от Пленума на Върховния съд постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. при разрешаване на въпроса за активната материалноправна легитимация на ищците, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, е постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 181/30.11.12г. по т.д.№ 958/11г. на ІІ т.о. В това решение е прието, че ищецът по иска за обезвреда е брат – близнак на починалия и като такъв попада сред лицата, чието право по чл.52 ЗЗД е отречено изрично с ППВС № 2/1984 г. Изложени са съображения, че видът и степента на родствена близост са един от ограничителните критерии, чрез които Пленумът на ВС е определил лицата, по отношение на които е преценил за справедливо да признае право на обезщетение по чл.52 ЗЗД, както и че игнорирането на връзката на съребрено родство в конкретния случай би довело до незачитане на задължителните указания в ППВС № 2/1984 г. и до недопустимо разширяване на изчерпателно очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди.
В този смисъл, поставените от касатора правни въпроси в контекста на прилагане на задължителната практика на ВС са разрешени и по реда на чл.290 ГПК, поради което касационното обжалване не се допуска.
По касационната жалба срещу допълнителното решение № 1454/29.09.12г. по гр.д.№ 1428/12г. на Пловдивския окръжен съд е въведен единствено довод за нищожност, като се твърди, че съдията С. Г. не е взел участие при разглеждането и постановяването на решение № 1161/03.07.12г.
Разглеждането но молбата по чл.250 ГПК за допълване на решението се извършва в открито заседание единствено по преценка на съда, като по силата на чл.235, ал.1 ГПК решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. В случая, решение № 1161/03.07.12г. е постановено от състава, който е участвал при завършване на разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 12.06.12г., а молбата за допълване на решението е разгледана в закрито заседание на 29.09.12г. с участието на съдията С. Г., който е подписал решението № 1454/29.09.12г., поради което не е налице въведеното основание за нищожност.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1161/03.07.12г., и на допълнително решение № 1454/29.09.12г., постановени по гр.д.№ 1428/12г. от Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.