4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№942
Гр.София, 14.12.2016г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 298 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А П. Д., в качеството си на законен представител на Б. Б. Н, П Б. Н и Б. Б. Н, [населено място] срещу решение № 330/30.10.15г., постановено по в.т.д.№ 457/15г. от Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 278/14.05.15г. по т.д.№ 738/14г. на Пловдивския окръжен съд в частта за признаване за установено по отношение на [фирма], [населено място], че касаторите притежават всеки от тях поотделно по 41 броя поименни акции от капитала на дружеството и в частта за отмяна на основание чл.74 ТЗ на всички решения, взети от общото събрание на акционерите на [фирма] на 21.10.14г., както и е прекратено производството по делото.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл.71 и чл.74 ТЗ, като ищцата А Д., като майка и законен представител на малолетните деца – касатори в настоящото производство, твърди, че децата са наследници по закон на баща си Б. Г. Н, който към датата на смъртта си – 14.05.14г. притежавал 250 броя поименни акции от капитала на [фирма]. Наследодателят оставил още трима наследници по закон, като всички са приели наследството по опис и между тези шест лица е възникнала съсобственост върху акциите. На 21.10.14г. е проведено общо събрание на акционерите, на което не било възможно постигането на съгласие за начина на упражняване на правата на съсобствениците върху акциите и не било упълномощено лице по чл.177 ТЗ. Ищцата, като законен представител на малолетните си деца, не била допусната до участие в общото събрание. Съставът на апелативния съд е приел, че предявените искове за установяване на наследствените права на всяко от децата върху 41 броя поименни акции и евентуалният иск за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите са за недопустими. Изложени са съображения, че ищцата не е активно легитимирана да предяви исковете за установяване на припадаща се част от притежаваните в съсобственост акции, тъй като в производството не участват като страни другите съсобственици и липсват твърдения и доказателства за ликвидиране на тази съсобственост по предвидените начини чрез доброволна делба или чрез иск за наследство. Въззивният съд е приел, че при предвидено в чл.177 ТЗ съвместно упражняване на правата върху неделимите акции, процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск по чл.71 ТЗ и по чл.74 ТЗ е предявяването им от всички лица с общи права върху тези акции, които лица имат процесуалното качество на задължителни необходими другари. Предявените исковете само от част от необходимите другари са счетени за недопустими.
Касаторите поставят следните въпроси по реда на чл.280, ал.1 ГПК: „Възниква ли в момента на наследяване съсобственост между наследниците на поименни налични акции, които могат да бъдат поделени между наследниците без раздробяване на идеални части?; Ако възниква такава съсобственост, как следва тя да бъде ликвидирана – чрез иск по чл.110 ГПК или чрез молба до акционерното дружество за разпределение на акциите между наследниците?” и „Притежават ли част от наследниците на поименни налични акции от капитала на акционерно дружество активна процесуална легитимация за предявяване на иск срещу същото за установяване и вписване в книгата на акционерите на броя на наследените от всеки един от тях акции, когато твърдят, че няма спор относно качеството им на наследници и размера на припадащите им се части от наследството?”.
Въведено е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по тези въпроси: Определение № 94/09.03.11г. по ч.гр.д.№ 24/11г. на І г.о. и определение № 613/09.07.12г. по ч.гр.д.№ 923/11г. на ІІ т.о, според които съдебна делба на акции е недопустима и когато частите от наследството са безспорни, акциите, попадащи в наследствената маса, се разпределят между наследниците пропорционално на припадащите им се части, както и че не са налага воденето на иск по чл.110 ГПК, а е достатъчно да се подаде искане до самото акционерно дружество, което да впише съответния наследник и броя на притежаваните акции в книгата на акционерите. Посочена е и практика на ВКС – определение № 400/26.11.13г. по ч.гр.д.№ 6155/13г. на ІІ г.о., решение № 326/07.11.14г. по гр.д.№ 1410/13г. на ІV г.о. и определение № 284/16.04.10г. по ч.т.д.№ 518/09г. на ІІ т.о., според които активната легитимация на ищеца по едно дело се определя от изложените от него твърдения, които са от значение за допустимостта на иска, или в случая това е твърдението на ищците, че притежават самостоятелни права върху акциите. При условията на евентуалност е въведено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
След подаване на касационната жалба е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 88/15.02.16г. по ч.т.д.№ 2857/15г. от ВКС, ІІ т.о., с което е разрешен аналогичен на поставения в настоящото производство правен въпрос, като даденият отговор е, че ищецът по иск с правно основание чл.71 ТЗ не е длъжен да докаже претендираните от него материални права, за да установи процесуалната си легитимация по иска, когато това е и поставеният въпрос по съществото на спора; както и че активна процесуална легитимация за предявяване на иск за защита на членствени права по реда на ТЗ може да е налице и когато ищецът е притежател на идеална част от акции.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по уточнения от съда въпрос: „Налице ли е процесуална легитимация на част от сънаследниците на поименни акции за предявяване на иск за защита на членствените им права в акционерно дружество?”.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторите следва да внесат държавна такса в размер на 40 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 330/30.10.15г., постановено по в.т.д.№ 457/15г. от Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите Б. Б. Н, П Б. Н и Б. Б. Н, чрез тяхната майка и законен представител А П. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касаторите с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.