О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 942
София, 29.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 802 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. А. Ч. от гр. В., чрез процесуалния му представител адв. Г, против въззивното решение № 69 от 16 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г., с което е обезсилено решение № 1* от 6 март 2008 г., постановено по гр.д. № 7* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. по иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ само в частта му за главницата над 3854 лева до присъдените 5192,04 лева, както и в частта за отхвърляне над присъдения размер до 5490 лева, а в останалата му част решението е отменено и исковете на касатора за отмяна на заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение с “Н” Е. , възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставането на касатора без работа поради уволнението, са отхвърлени.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, защото съдът неправилно решил, че дружеството, а не клонът, е работодател на ищеца, макар той да изпълнявал задачи, пряко свързани с работата на клона, както и че той е част от екипа на управителя на дружеството, а не на клона; клонът няма юридическа самостоятелност, а всички работещи в клона могат да бъдат назначавани и уволнявани, ако управителят на дружеството реши, само от него; изпълнявайки работа, свързана с работата на клона, ищецът има ръководни функции по отношение на клона, поради което е част от управленския екип на управителя на клона; заповедта на е мотивирана пълно. В допълнение към касационната жалба, имащо характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска произнасяне по основния и решаващ процесуалноправен въпрос за работодателската правоспособност на клона с оглед разпоредбата на § 1 от ДР на КТ, на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 от ГПК и по съществения материалноправен въпрос може ли съдът да замества работодателя и да допълва атакуваната заповед с непосочени в нея факти и да прави изводи по тях относно спазването или нарушаването на закона, на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. По втория въпрос се представят две решения на ВКС и едно на ВС.
Ответникът “Н” Е. гр. С., чрез процесуалния си представител адв. А, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъква доводи за неоснователност на жалбата, както и за липса на предпоставки за допускането на решението до касационен контрол.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че клонът на търговското дружество не е работодател на ищеца, защото трудовото правоотношение е възникнало в резултат от обявен конкурс, споразумението е подписано от изпълнителния директор на дружеството и всички последващи молби са отправяни до изпълнителния директор, а в прерогативите на Съвета на директорите е да определи длъжности, макар и структурно функциониращи в обособените поделения, да бъдат назначавани от изпълнителния директор, поради което без значение е обстоятелството, че заеманата от ищеца длъжност е част от структурата на клона и оттам исковете, насочени срещу клона, са неоснователни; в заповедта ясно е посочено основанието за издаването й, като наличието на сключен договор за управление е установено с представен пред въззивния съд договор; ищецът е част от ръководството на дружеството по смисъла на § 1 т. 3 от ДР на КТ, защото разпоредбата се отнася и за поделения на предприятието.
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Първият поставен въпрос, макар и материалноправен, а не процесуалноправен, както е посочен от касатора, е изключително важен по принцип, тъй като множество трудови правоотношения се сключват с клонове на търговци. Така обаче както въпросът е зададен, той касае по принцип работодателската компетентност на клона с оглед правилото на § 1 от ДР на КТ, като спор по този въпрос по принцип не е известен на настоящия състав на съда. Видно от обясненията след въпроса, всъщност касаторът оспорва фактическите изводи на съда във връзка с работодателската правоспособност на клона. Тези оплаквания обаче не могат да станат основание за допускане до касационен контрол, а са такива по смисъла на чл. 281 т. 3 от ГПК и подлежат на разглеждане едва при допускането на решението до този контрол. Ето защо съдът не намира причина да прави произнасяне по този въпрос, тъй като с оглед мотивите на касатора, произнасянето по него няма да е от значение за развитието на правото и за точното прилагане на закона.
Вторият поставен материалноправен въпрос принципно е от изключителна важност. Отговорът по него е еднозначен. В разглеждания случай обаче твърдението на касатора за такова произнасяне, което е сторено в противоречие с трайно установената практика на ВКС, не отговаря на обстоятелствата по делото. Атакуваната заповед е ясно и достатъчно мотивирана, като посочването на основанието по чл. 328 ал. 2 от КТ представлява единственият мотив за издаването й. Основанието за уволнението по посочения текст е сключването на договор за управление и този факт е необходим и достатъчен като мотив за осъществяването на уволнението. Ето защо пълнотата на изложението на въззивния съд, в което е конкретизиран и договорът за управление, не представлява по естеството си заместване на работодателя и допълване на атакуваната заповед с непосочени в нея факти. Затова по поставения въпрос съдът не е постановил решение в противоречие със задължителна съдебна практика.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 69 от 16 януари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: