3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
София, 21.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3237/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. К. Н. срещу решение №97 от 04.03.2015г. по гр.дело № 1491/2014г.на Старозагорски окръжен съд , потвърдил решение на РС Стара Загора от 21.08.2014г за отхвърляне иск на касатора с правно основание чл. 55 ал.1 пр.3 ЗЗД за връщане на сумата 23500 лева ,получена от ответника при сключването на предварителен договор , която е отпаднал като основание ,поради развалянето му.
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване е формулиран въпрос, ако при сключването на предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот между страните е уговорено , че същият служи за разписка за предплащането на част от цената по него и съдът приеме ,че се доказва сключването и съществуването на договора ,допустимо ли е да се приеме за недоказан факта на предплащането по него. Въпросът е от „огромно значение за точното прилагане на закона и развитие на правото въобще”, който довод на касатора изчерпва обосновката по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като останалите съображения са пояснение в какво по принцип се състоят правата и задълженията по един предварителен договор , че е налице уговорка за плащане на част от цената при сключване на договора ,че разпоредбата на чл. 334 ТЗ не се прилага ,че продавачът е бил неизправа страна и пр.
В отговор ответникът В. Л. А. изтъква , че не е налице основание да се допусне обжалване.Не става ясно какво е значението на формулирания въпрос за изхода на делото.
Върховен касационен съд намира , че не е налице основание за допускане до касационно обжалване по поставения въпрос , който е намерил разрешение и ясен отговор в установената практика на ВКС. Претендираното от касатора правно разрешение, според което договорът се приема и като доказателство за плащане , е обусловено от конкретното му съдържание.Ако се поемат парични задължения ,включително при предварителни договори по чл. 19 ал.1 ЗЗД ,в които се уговаря задатък, отметнина и/или плащане на част от цената при сключване на договора и пр., подписаният договор може да служи за разписка само при наличие на обективирано в него свидетестващо изявление относно факта , че определената парична сума е била предадена ,съответно получена от другата страна ,или ясно е заявено , че подписването на договора удостоверява и това. В установената практика на ВКС ,с която въззивното решение е съобразено , се прави разлика между уговорка и свидетелстващо изявление в съдържанието на един договор,каквато разлика касаторът не прави при обосновката на въпроса си. Формулираният правен въпрос защитата услови на твърдение ,че в конкретния договор страните били уговорили същият „да служи за разписка за предплащането на част от цената”,каквото изявление липсва като съдържание в представения предварителен договор с дата 01.10.2007г , обсъждан от съда .
Ето защо Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №97 от 04.03.2015г. по гр.дело № 1491/2014г.на Старозагорски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .