3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
Гр.София, 05.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1445 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Т., [населено място] срещу решение № 1603/15.11.12г., постановено по т.д.№ 2338/12г. от Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3138/06.07.12г. по гр.д.№ 12880/10г. на Варненския районен съд за приемане за установено, че касаторът дължи на „Р. /България/” ЕАД, [населено място] сумата от 20276.94 лв. – главница, сумата от 9093.19 лв. – наказателна лихва за периода 05.01.09г. – 10.12.09г., ведно със законната лихва от 11.12.09г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че възражението на ответника по иска – настоящ касатор, че сумата по договора за банков кредит от 03.10.07г. не е предоставена на длъжника М. А. И., е неоснователно. Решаващият състав се е позовал на заключението на изслушаната счетоводна експертиза, изготвено на база на извлечения от счетоводния продукт на банката, според което сумата е усвоена, както и на изявлението на кредитополучателя просроченото задължение да се погасява от средствата по посочена от него сметка в банката.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Касаторът поставя четири въпроса. По първия въпрос за преклудирането на възраженията на ответника, за които няма представени с исковата молба доказателства, и за възможността същите да се релевират с въззивната жалба, предвид липсата на първични счетоводни документи, не е налице общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд се е позовал на преклузията по чл.133 ГПК, но независимо от това, тъй като и възраженията са въведени без да са направени доказателствени искания, ги е обсъдил в мотивите на решението. В този смисъл, въпросът дали възраженията са преклудирани не е обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд.
Следващите три въпроса са за счетоводния продукт на банката в електронен вариант – представлява ли доказателствено средство, може ли на него да се основе заключението на вещото лице и каква е доказателствената му сила, както и за съдържанието на извлечението от счетоводните книги.
Позоваването на практика на ВКС относно преценката на вписванията в счетоводните книги и съответно по тълкуването на нормата на чл.182 ГПК представлява довод за неправилност на въззивното решение. Съгласно посочената законова разпоредба и цитираната от касатора практика вписванията в счетоводните книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите доказателства по делото. В случая, такава преценка е направена от въззивния съд, като евентуалната необоснованост на обжалваното решение не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК.
По отношение на въпроса дали електронният вариант на счетоводните записвания представлява електронен документ по смисъла на чл.184 ГПК отговорът е даден в процесуалната норма, която намира приложение при електронен документ с електронен подпис, какъвто не е бил представен по делото.
По въпроса са съдържанието на извлечението от счетоводните книги касаторът сочи определения на ВКС, които са постановени по жалби срещу откази или срещу издадени заповеди за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК, докато в производството по установителния иск по чл.422 ГПК извлечението от счетоводните книги е проверено от вещото лице съобразно със записванията в счетоводните книги и неговата редовност от външна страна се преценява с оглед на всички събрани по делото доказателства.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1603/15.11.12г., постановено по т.д.№ 2338/12г. от Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.