О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
Гр.София, 30.12.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3011 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частни касационни жалби на [фирма], [населено място] и Д. Е., гражданин на Република Л. срещу определение № 107/14.01.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 128/13г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 10.10.12г. по т.д.№ 2403/10г. на Софийски градски съд и е изменено определение от 12.04.11г. в частта за разноските, като Д. Е. е осъден да заплати на [фирма] сумата от 3000 лв. разноски по делото на основание чл.78, ал.4 ГПК, в частта за разликата до претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 36000 лв.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, както и че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че на основание чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по делото, заявено е искане за присъждане на разноски и са представени доказателства за направени разноски, като е намалено договореното възнаграждение от 36000 лв. до 3000 лв. поради прекомерност в минималните размери по Наредба № 1/2004г.
По частната касационна жалба на Д. Е..
Частният жалбоподател поставя няколко въпроса по реда на чл.280, ал.1 ГПК, първият от които е за правото на страната да иска изменение на определението в частта за разноските, когато не е представен списък по чл.80 ГПК.
В тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. ОСГТК на ВКС се произнесе по поставения въпрос. Според т.2 на ТР №6/12г. страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство, като непредставянето на списък има за последица недопустимост на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските – т.9 на ТР № 6/12г. Съгласно т.11 на ТР № 6/12г. претенцията за разноски и списъкът следва да са представени до разглеждане на делото в съответната инстанция.
В този смисъл обжалваното въззивно определение е постановено в противоречие с ТР № 6/12г., поради което касационното обжалване следва да се допусне.
С оглед на даденото разрешение в ТР № 6/12г. въззивното и първоинстанционното определения са недопустими и следва да се обезсилят, предвид липсата на списък на разноските по чл.80 ГПК, представен с искането за присъждането им.
По частната жалба на [фирма].
Частният жалбоподател поставя въпроси, относими към намаляване на адвокатското възнаграждение, но предвид правомощията на ВКС служебно да следи за допустимостта на обжалваните актове съгласно ТР № 1/09г. от 19.02.2010г. на ОСГТК и според т.9 на ТР № 6/12г. въззивното и първоинстанционното решения следва да се обезсилят.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 107/14.01.2013г., постановено по ч.гр.д.№ 128/13г. от Софийския апелативен съд и определение от 10.10.12г. по т.д.№ 2403/10г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата по чл.248 ГПК на [фирма].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.