О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 943
София, 29.07.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 897 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. С. К. от гр. А., чрез процесуалния й представител адв. В, против въззивното решение № 357 от 4 март 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г., с което е обезсилено решение № 68 от 21 юни 2007 г., постановено по гр.д. № 716 по описа на районния съд в гр. А. за 2008 г. поради смъртта на ищеца по брачния иск и вместо него по реда на чл. 102 от С. кодекс по отношение на касаторката е признато, че искът за прекратяване на брака между нея и покойния Д. А. К. като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на касаторката, е основателен.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, защото съдът си е позволил неправилна интерпретация на твърденията от исковата молба и е допълнил същите с факти, непосочени от ищеца приживе, поради което на практика е въздигнал като основание за дълбокото разстройство на брака други факти и обстоятелства, различни от тези, посочени в исковата молба; съдът пестеливо е обсъдил наведените брачни провинения от страна на касаторката; съдът неправилно не е преценявал показанията на дъщерята на касаторката; елиминирани са всички показания в полза на касаторката; липсва същинска преценка и обсъждане на установените факти. В молба, имаща характер на изложение по реда на чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК се сочи, че се иска произнасяне поради противоречие с практиката на ВКС, като са посочени редица постановления на пленума на ВС и решения на ВС, като касаторката е изразила своите твърдения по спорни, според нея, въпроси, без изобщо да поставя такива. Освен това се сочи, че решението противоречи на влязло в сила решене на районния съд в гр. А. по аналогичен спор.
Ответниците М. С. К., В. А. Л. , Е. А. Н., В. П. К. и Б. А. К. – всички от гр. А., чрез процесуалния си представител адв. Х, в отговор по реда на чл. 287 ал. 1 от ГПК изтъкват доводи за недопустимост на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С атакуваното решение въззивният съд приел, че наведените от покойния ищец в исковата молба и поддържани и до смъртта му брачни провинения на преживялата съпруга, са установени от ангажираните гласни и писмени доказателства, като е установена пълна незаинтересованост на съпругата от състоянието на съпруга й; кредитирани са свидетелските показания на св. Т, а тези на свидетелите Д не са, защото последните двама нямали лични и непосредствени впечатления; не са кредитирани показанията на дъщерята на касаторката, за което имало всички условия на чл. 136 от ГПК (отм.).
Касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 от ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Преди всичко съдът намира за нужно да отбележи, че условие за допускане на атакуваното решение до касационен контрол е поставяне на въпрос, който е разрешен от въззивния съд и чието разрешаване по различен начин би имало решаващо значение за изхода на спора, като този въпрос има принципно значение не само за конкретния случай, но и за правосъдието изобщо. Едва след поставянето на подобен въпрос за касационния съд е открита възможността да извърши преценката за това дали този въпрос е разрешен от въззивния съд в нарушение на критериите за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК. Извличането на значимия в посочения смисъл въпрос от текста на касационната жалба или изложението към нея, или евентуално от съпоставката на оплакванията на касатора с представената съдебна практика, е недопустимо, тъй като касаторът е длъжен да съобрази всички изисквания на закона предвид производството по допускане на въззивното решение до касационен контрол, а извличането на подобен въпрос би нарушило основния принцип за диспозитивност на гражданския процес и би поставило страните в неравностойно положение. Следва още да се посочи, че недоволството на касатора от изводите и констатациите на съда, не е основание за допускане до касационен контрол.
Доколкото формулиране на поставени въпроси изобщо е допустимо, предвид вече изложеното, съдът приема, че касаторката посочва недостатъци на решението във връзка с мотивите на съда по това кое поведение следва да се цени като противобрачно, как следва да се оценяват доказателствата по спора, дали съдът може да се отклони при формирането на изводите си от посочените в исковата молба факти за противобрачно поведение, следва ли съдът да изложи фактически изводи по всяка една причина за разстройството на брака, как следва да се ценят свидетелските показания. По нито един от тези въпроси атакуваното решение не е постановено в разрез със задължителната съдебна практика.
Както самата касаторка посочва, преценката на поведението на съпрузите по твърденията за противобрачност в посоченото ППВС № 1/1957 г. е по примерно изброени причини, без изброяването да е изчерпателно, а и касаторката не е посочила в кой аспект решението му противоречи. Невярно е твърдението на касаторката, че съдът не е обсъдил всички субективни и обективни причини, посочени от страните и не ги е установил и конкретизирал, което представлявало нарушение на т. 2 и т. 4 от посоченото ППВС. В атакуваното решение съдът е обсъдил наведените доводи и причини, а оплакването на практика изразява несъгласие с изводите на съда. Вярно е, че само ищецът-съпруг има властта да изложи факти, обосноваващи дълбокото и непоправимо разстройство на брака, но съдът не е постановил решението си в противоречие с този принцип, тъй като е дал отговор на всяко наведено от ищеца обстоятелство. При посочването на фактите, изложени в исковата молба, съдът е посочил обаче не само фактите, но и своите изводи по тях във връзка със събраните доказателства, поради което е невярно твърдението на касаторката, че съдът е основал решението си на други обстоятелства, които не са били наведени от ищеца. Затова решението не противоречи на ППВС № 5/1977 г., решение № 2* по гр.д. № 1* по описа на ІІ ГО за 1975 г., решение № 839 по гр.д. № 397 по описа на ІІ ГО за 1970 г., решение № 765 по гр.д. № 3* по описа на ІІ ГО за 1977 г., решение № 63 по гр.д. № 784 по описа на ІІ ГО за 1984 г., решение № 2* по гр.д. № 1* по описа на ІІ ГО за 1981 г. Не може да се сподели твърдението на касаторката, че съдът не е обсъдил относими към спора обстоятелства, както и че преценката не е извършена поотделно и в съвкупност. Съдът е изложил лаконични мотиви, но въпреки липсата на прецизно разграничаване на отделните фактически твърдения и изводите на съда по тях, е ясно защо приема, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е установено, поради което решението не е постановено в противоречие с трайната съдебна практика, отразена в решение № 2* по гр.д. № 1* по описа на ІІ ГО за 1981 г., решение № 1* по гр.д. № 595 по описа на ІІ ГО за 1979 г. и решение № 796 по гр.д. № 568 по описа на ІІ ГО за 1999 г.
Макар да е вярно, че съдът не е обсъждал свидетелските показания на дъщерята на касаторката, а според правилото на чл. 136 от приложимия по спора ГПК, сега отменен, показанията на роднини се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, поради което наистина съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводството, но допускането до касационен контрол би могло да стане, ако касаторката бе задала въпрос във връзка с това нарушение, а не във връзка с посочените за него, както и за другите кредитирани и некредитирани показания, решение № 643 по гр.д. № 2* по описа на ІІ ГО за 1056 и решение № 2* по гр.д. № 1* по описа на ІІ ГО за 1977 г., които сочат, че за действителните отношения между страните по брачни искове може да се съди от показанията на най-близките им и от тези, които са били в ежедневен контакт с тях. Освен това касаторката не сочи защо счита, че кредитираните от съда показания на свидетелите Т са заинтересовани, поради което да се постави под съмнение преценката на съда.
На последно място, не следва да се допусне касационен контрол и на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК – поради противоречиво разрешаване на спора от съдилищата. Касаторката твърди, че по аналогичен спор първостепеннен съд е постановил отхвърляне на иска. Отново е необходимо да се отбележи, че касаторката не посочва по кой въпрос разрешаването е противоречиво. Освен това аналогичен случай във връзка с житейското многообразие на причините за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, не може да съществува. Възможно е по подобен иск да има различно решение, но при постановяването на акта си съдът взема предвид не просто твърденията в исковата молба, а и представените доказателства и доколко страните са изпълнили доказателствените си задачи.
Ответниците претендират заплащане на разноски по реда на чл. 78 ал. 3 от ГПК. Според договора за правна защита и съдействие, за правната помощ пред ВКС те са заплатили 150 лева, които им се дължат.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 357 от 4 март 2009 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. П. за 2007 г.
ОСЪЖДА Е. С. К., ЕГН **********, с адрес в гр. А., ул. “. № 1, да заплати на М. С. К., с адрес в гр. А., ул. “. № 6, В. А. Л. , с адрес в гр. А., ул. “. № 6* с адрес в гр. А., ул. “. № 9* с адрес в гр. А., ул. “. № 4 и Б. А. К., с адрес в гр. А., ул. “. № 8, сумата от 150,00 (сто и петдесет) лева сторени разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: