2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
Гр.София16.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 795 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Топлофикация София” Е., гр.София срещу определение № 3844/12.03.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1326/10г. от Софийския градски съд, с което оставена без уважение частната му жалба против определение от 07.08.2009г. по ч.гр.д.№ 2173/09г. на Софийския районен съд за обезсилване на заповед за изпълнение № 111/10.04.2009г. на основание чл.415, ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че заявителят в заповедното производство не е представил доказателства за предявяване на установителен иск срещу длъжника в срока по чл.415, ал.2 ГПК, поради което издадената заповед за изпълнение неправилно е обезсилена.
Частният жалбоподател поставя въпроса дали в срока по чл.415, ал.2 ГПК следва да бъде предявен иска или съществува и задължение на заявителя на уведоми съда за предявяването му.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационно обжалване.
Относно доказването на факта на предявяване на установителния иск по чл.415 ГПК и доказателствените средства, които следва да се представят от заявителя по заповедното производство, ВКС се е произнесъл в Определение № 123/27.01.10г. по ч.т.д.№ 736/09г. на ВКС, І т.о. и Определение № 124/27.01.10г. по ч.т.д.№ 20/10г. на ВКС, І т.о. В тези определения е прието, че: “Представянето” на доказателства по смисъла на чл.415, ал.2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда – по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство.”.
Обжалваното въззивно определение съответства на приетото разрешение от ВКС, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3844/12.03.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 1326/10г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.