О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 944
София, 21.10.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети октомври , две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3295/2015 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. П. Г. срещу решение от 24.03.2015г по в.гр.дело № 19394/2009г. на Софийски градски съд , с което е потвърдено решение от 06.10.2014г по гр.д № 44844/2013 на СРС. В трудов спор са отхвърляни искове му по чл. 344 ал. т.1 и т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на уволнение по чл. 328 ал.1 т.12 от КТ от заемана по срочен трудов договор длъжност ”ръководител полети – ученик” в ДП „Р.” ,поради предсрочно прекратяване на обучението на ищеца за придобиване определено ниво на правоспособност по Наредба № 1/16.01.2003г за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал.
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за обективната невъзможност за изпълнение на трудов договор като настъпила от обстоятелство , което стои извън волята на страните по договора и върху което страните не са в състояние да въздействат . Едностранното волеизявление на една от страните не може да се квалифицира като обективно обстоятелство, щом неговото извършване или неизвършване зависи от нейната воля, зависи от поведението на работодателя и въззивният съд е игнорирал този критерии като решаващо е приел , че едностранното прекратяване на обучението от работодателя с негова заповед , което е и единствената изтъкната причина за прекратяване на трудовия договор ,може да обоснове законосъобразно позоваване на чл. 328 ал.1 т.12 от КТ. Трайната практика на ВКС в този смисъл е обективирана в реш. № 218/2010 по гр.д № 948/2009 ІІІ г.о , реш. 342/2011 по гр.д № 11/2011г ІV г.о , реш. № 405/2010 по гр.д № 773/2009 ІІІ г.о ,реш. № 302 от 2012г по гр.д № 1012/2012г ІV г.о .
Основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се изтъква по въпроса , необходимо ли е – за да бъде спазено изискването на §1 т.8 КТ, при сключване на срочен трудов договор на основание чл. 68 ал.1 т.1 ,във вр. ал.4 КТ,чиято срочност се обосновава с позоваване на нормативен акт ,в трудовия договор да се посочат конкретните разпоредби на нормативния акт , от които произтича срочността,както и по какъв начин те влияят на трудовото правоотношение , или е достатъчно за се посочи нормативният акт . Въпросът е обоснован с довода за бланкетно ,според касатора, посочване в трудовия му договор на мотив същия да бъде срочен – „практическо обучение на работно място за получаване на свидетелство за ръководител полети , съгласно Наредба №1 за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал”. Така правните основания за срочен характер на договора не са били ясни за ищеца
В отговор Държавно предприятие Р. оспорва да е налице противоречиво решаване на въпрос за основанието по чл. 328 ал.1 т.12 от КТ .Приложените решения от практиката са по други случаи ,от субективен характер е и причината ,обсъждана в решение реш. № 302 от 2012г по гр.д № 1012/2012г ІV г.о . В настоящия случай , напротив , е била дадена възможност на ищеца за поправяне пропуските с корективно обучение , но и то е приключило неуспешно .Поради това се касае за обективно обоснована невъзможност . Въпросът по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК няма да допринесе за развитие на правото ,няма необходимост от тълкуване на права норма поради непълнота , неяснота , противоречие и липсва такава обосновка.Заявяват се разноски по чл. 78 ал.8 ГПК
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въззивното решение не противоречи на установената практика на ВКС. От възприетото в приложените от касатора съдебни решения по чл. 290 ГПК относно обективния характер на прекратителното основание по чл. 328 ал.1 т.12 КТ и признаците му , Софийски градски съд не се е отклонил , а е съобразил специфичната в случая връзка между обучението на ищеца и обусловеното от него сключване на трудов договор за длъжността „ РП- ученик” за срока на обучението. Като предприятие ,ДП Р. е единственото място,където конкретното обучение за получаване на свидетелство за правоспособност на ръководител полети ATCL може да бъде проведено. Решаващият съд е съобразил в решаваща степен спецификата на двете парарелни, подчинени на различен режим правоотношения , при които водещо е придобиването на свидетелството за правоспособност ,а трудовото правоотношение е подчинено и се услови само и единствено на целите при практическото обучение в органа за О. „София Контрол”. Действително , в практиката си ВКС държи сметка за това дали производящият за невъзможността по чл. 328 ал.1 т.12 КТ факт не е следствие от поведението на работодателя и какъв принос има волята на страните по трудовото правоотношение (по- специално тази на работодателя) в неговото настъпване. Никое от цитираните и приложените решения на ВКС обаче не дава основание извод ,че актовете на обучаващия по отношение на обучавания с последици за статута му , трябва да бъдат изключени от кръга причини за прекратяване на трудово правоотношение на безвиновно основание и ако последното-както е подчертал и Софийски градски съд , е производно, подчинено , обслужващо главното правоотношение по обучението и без първото съществуването му е невъзможно , налице е основанието по чл.328 ал.1 т.12 КТ. Трудовият договор е бил сключен преди измененията на чл. 230 и сл.от КТ (ДВ бр.27/2014г , ДВ бр.54/2015г) и с лице , което не е било в трудови правоотношения с този работодател ,сключен е извън хипотезата по чл. 235 КТ и при режим , който позволява предсрочното прекратяване на практическото обучение за придобиване на квалификацията. Особеното в случая е, че обучаващият субект е орган на самия работодател , заради изключителната му компетентност при преценката и подготовката при съответния специализиран труд – ръководене на въздушно движение. От решаващо значение е това , че изразената с оглед прекратяване обучението воля на обучаващия е автономната воля с правни последици , които не подлежат на съдебен контрол , въпреки колизията между функциите на обучаващ и работодател. Тази колизия е допусната в публичен интерес, предвид риска от недостатъчно,или несъответно практическо обучение, каквото обучение заемането на длъжността „ръководител в.д.”изисква в изключителна степен.Нормативно скрепеният и одобрен от регулаторните органи ред за придобиване на сертификатите по Наредба №1/16.01.2003г и условията за това , придава на волята , изразена в заповедта за прекратяване на обучението на ищеца автономност, която не позволява изявлението в тази връзка да се третира волеизявление по смисъла на съдебните решения, цитирани от защитата, нито да се третира като поведение на работодател в разрез с принципа ,залегнал в чл.8КТ.Не се касае и за преценка , която обучаващият трябва да защити в съдебен спор при основанието на чл. 328 ал.1 т.5 КТ. Тук водеща роля и тежест има преценката на обучаващия за годност или негодност , а работодателят – като страна в обусловеното трудово правоотношение с обучаващия се , е подчинен на тази неоспоримо обективирана в случая преценка също толкова , колкото и неуспешно обучаваният ищец.Това е спецификата , обуславяща и правното разрешение в конкретния случай, въпреки изтъкната колизия между ролята на ДП Р. като обучаващ и същевременно работодател ,за длъжност „РП -ученик”.
В изложението липсва и съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК .Нормата е ясна , не се нуждае от тълкуване,по приложението й има установена практика ,цитирана и от въззивния съд. Посочването по смисъла на §1 т.8 от ДР на КТ е необходимо позитивно съдържание на срочния трудов договор относно обективната причина за тази срочност ,което не изключва цитирането на конкретна подзаконова нормативна уредба ,която регламентира причината. В едни случаи цитирането на нормативния акт е достатъчно , а в други – не. Съдържателно е препращането към действаща наредба , ако същата урежда правоотношенията между страните по начин , производящ причина трудовият договор да е срочен , а посочването на конкретни норми от действаща наредба ще е необходимо тогава , когато уредбата е твърде обща , или предметът на регулация в подзаконовия нормативен акт е по-широк и без посочването на конкретна норма не би могло да се направи извод за обуславящата обективна причина. Преценката дали е спазено изискването за посочване на обективна причина е конкретна , тя е направена от решаващия съд , при конкретни обстоятелства и отговорът на въпроса, както е зададен,няма да доведе до други решаващи изводи по спорния предмет .
Ответникът по касационната жалба ДП Р. неоснователно отправя искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсултско представителство за всички инстанции . С въззивното решение са му присъдени разноски на това основание – чл. 78 ал.8 ГПК. За защита пред настоящата инстанция също следва да се определели адвокатско възнаграждение по чл.78 ал. 8 ГПК , за случая съгласно размерите по чл.7 т.1, чл. 9 ал.3 от Наредба № 1 /809.07.2004г,за представителство на работодателя в трудовия спор, в размер на 600 лева .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 24.03.2015г по в.гр.дело № 19394/2009г. на Софийски градски съд
Осъжда С. П. Г. да заплати на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” сумата 600 лева разноски
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .