О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№945
София, 11.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 403 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Д. М., Г. Д. С., Ц. Д. С. и И. А. З., чрез пълномощника им адвокат С. Б., против решение от 31.07.2009 г., постановено по гр.д. № 611 по описа за 2008 г. на С. градски съд, ІІ-В състав в частта, с която е оставено в сила решение № 112 от 12.11.2007 г. по гр.д. № 6231/2004 г. на С. районен съд, 42 състав за отхвърляне на предявения от В. Д. М., Г. Д. М., Б. С. З., Ц. Д. С. и И. А. З. против С. Д. Б. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по отношение на 3/9 ид.ч. от нива с площ от 3 360 кв.м., находяща се в землището на[населено място], местността „П.а”, съставляваща имот пл. № 3407 по неодобрения кадастрален план на[населено място] от 1974 г., „Ю. г. т. ІІ част” с площ от 3358 кв.м., при посочени съседи.
Ответникът по касационната жалба С. Д. Б. оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, като претендира направените разноски.
С. градски съд е приел, че имотът е бил собственост на Б. В., поч.1940 г., баща на общия на страните наследодател Д. Б. В. и дядо на ответника С. Б.. С публично завещание Б. В. е завещал 1/3 от имуществото си на С. Б., като последния не е участвал при извършване на делбата по ч.гр.д. № 1962 на С. околийски съд, поради което същата е нищожна. Прието е за неоснователно наведеното от ищците придобивно основание на правата на ответника – давностно владение въз основа извършената делба, по която имотът е поставен в дял на Д. В., като са обсъдени писмените доказателства /протокол от 13.11.1944 г. по делбеното дело, по който Д. В. е поискал конституиране на С. Б. като наследник по завещание; декларация от 20.06.1956 г. на Д. В., в която е посочил, че членове на семейството му са съпругата му, сина му С. В. и дъщеря му Ц. В., които са земеделски стопани и е декларирал полските имоти, притежавани от него и семейството му, вкл.процесния, освободен от отчуждаване по ЗОЕГПНС, както и декларация от 30.09.1960 г. на Д. В. по преписка по ЗОЕГПНС за границите на имотите, които той и членовете на семейството му притежават и които са включени в ТКЗС/ и свидетелските показания /че имотът е обработван от Д. Б. и семейството му/ и е счетено, че не е доказано, че общия наследодател Д. Б. е установил непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнително фактическа власт върху целия имот с намерение да я държи изцяло като своя, доколкото не се установя да са отблъснати правата на ответника С. Б., който е бил собственик на 1/3 от имота, а е опровергана и презумпцията за наличието на субективния елемент, тъй като Д. Б. е обработвал нивата заедно с цялото си семейство, включително със сина си С. Б., с когото е живял в едно домакинство и е декларирал имота във връзка с производството по ЗОЕГПНС през 1956 и 1960 г. не като своя лична собственост, а като собственост на членовете на семейството му. В декларацията за членство в ТКЗС процесния имот не е посочен, поради което от нея не следват изводи относно релевантните за спора факти.
Касаторите поддържат, че е налице противоречива съдебна практика, тъй като въпросът за приложението на нормата на чл.12, ал.7 от ЗСПЗЗ е решен в противоречие с решение от 11.11.2008 г. по гр.д. № 3849/2007 г., ВКС, ІІІ г.о. Посоченото решение е постановено между същите страни за друг имот и с него е прието, че извършването на делбата през 1944 г. е поставило началото на давностно владение, и тъй като това е станало преди образуването на ТКЗС, то кооперирането на имота не е прекъснало течението на придобивната давност съгласно чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ и общият наследодател е придобил този имот по давност, поради което е отхвърлен иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от С. Д. Б. за 1/3 ид.ч. от имота предмет на този спор.
В случая липсва противоречиво разрешаван правен въпрос, доколкото в съответствие с разрешението по посоченото решение на ВКС, въззивният съд е приел, че давност тече и след образуване на ТКЗС съгласно чл.12, ал.7 ЗСПЗЗ, но само за правата на останалите сънаследници, участвали в делбата през 1944 г., но не и за ответника. Изводите, че не е установено завлявадяване на правата на С. Б. са направени въз основа на преценка на конкретните доказателства по настоящото дело, за които липсват данни да са идентични с тези по гр.д. № 3849/2007 г., ВКС, ІІІ г.о., а съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Останалите наведени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи – че не са обсъдени протоколи и декларации за притежавани земеделски земи и опис-декларация за влизане в ТКЗС, подадена от името на общия наследодател и подписана лично от ответника, както и данните, че първоначалното заявление за възстановяване на собствеността е подадено от С. Б. от името на всички наследници – от една страна не се подкрепят от данните по делото, доколкото въззивният съд е изложил съображения какво прима за установено въз основа посочените доказателства, а от друга страна са свързани с касационното основание „съществено процесуално нарушение” по чл.281, т.3 ГПК, което подлежи на разглеждане при постановяване на касационното решение, но е неотносимо при преценка наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е представил доказателства за направени за настоящото производство разноски, поради което поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.07.2009 г., постановено по гр.д. № 611 по описа за 2008 г. на С. градски съд, ІІ-В състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: