О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
София, 19.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети юли две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3702/2013 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби,подадени от адв.Кр.П. – пълномощник на А. Д. С. и адв.Ф.М. – палномощник на И. К. Н., срещу решение № 29/22.02.2013 год. на Варненски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 612/2012 год.,с което е отменено решение № 39/01.10.2012 г. по гр.д. № 77/12 год. на Окръжен съд – Търговище,в частта,с която са отхвърлени предявените от И. К. Н. срещу А. Д. С. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата от 3 000 лв. до 8 000 лв.,представляващи вреди от отслабване зрението на лявото око и за разликата от 500 лв. до 2 000 лв.,представляващи вреди от кръвоизлив в дясното око,ведно с обезщетението за забава от датата на увреждането и за двете главници и ответникът е осъден да заплати още сумата от 5 000 лв.,обезщетение за вредите от увреждането на лявото око и сумата от 1 500 лв.,обезщетение за вредите от увреждането на дясното око,ведно със законната лихва,начиная от 17.07.2010 год./датата на увреждането/.Потвърдено е решението в частта,с която искът е уважен до размер от 3 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от увреждане на лявото око,ведно с лихвата за забава,както и в частта,с която исковете по чл.45 ЗЗД са отхвърлени за разликата над 8 000 лв. до 50 000 лв.по отношение обезщетението за лявото око и за разликата над 2 000 лв. до 10 000 лв.по отношение обезщетението за дясното око.Обявено е за влязло в сила решението в частта,с която иска по чл.45 ЗЗД по отношение обезщетението за дясното око е уважен в размер на 500 лв.,ведно с лихвата за забава от датата на увреждането.
Ищецът И. К. Н. обжалва въззивното решение в частта, с която не се уважат претенциите му до пълния им размер, а ответникът по исковата молба А. Д. С. в частта, с която е осъден да заплати обезщетения на ищеца.
В касационната жалба на И. К. Н. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон,а именно:Допуснал ли е нарушение въззивният съд като е мотивирал решението си без да обсъди и да даде отговор на конкретните оплаквания в жалбата, свързани с безспорно установената по делото фактическа обстановка, /свързана с невъзможността доверителя ми да извършва част от нормалните ежедневни дейности след инцидента, което е наложило близките му да се грижат за него и това продължава до днес; с необходимостта след инцидента доверителят ми да приема лекарства, както и да ходи на периодични прегледи в различни болници, при които да се следи състоянието му и това също продължава до днес; с притежаваното от доверителя ми свидетелство за управление на МПС до преди инцидента и факта, че е управлявал такова, което към момента не е възможно; с реализиралата се обективна възможност доверителят ми да завърши средно образование до преди инцидента и съществуващата към момента реална заплаха да не завърши висше образование въпреки че е студент, тъй като четенето в значителна степен е затруднено/, въз основа единствено на заключението на вещите лица, противоречащо на останалия доказателствен материал по делото, и въпреки направената от самия съд бележка, че вещите лица са давали уклончиви отговори, и противоречи ли това негово действие на разпоредбата на чл.202 ГПК?Допуснал ли е нарушение въззивният съд като е постановил решението си при явно противоречащи си мотиви, приемайки веднъж, че „Доколкото причиняването на средна телесна повреда е резултатно престъпление, присъдата е задължителна по отношение на установяването на вредоносния резултат- трайно отслабване на зрението на лявото око вследствие на нанесените удари“, че „при извършване на същото деяние е увредено, макар и по- леко и дясното му око“, а втори път точно обратното е приел за установено, че „заболяването на ищеца не е причинено от телесните увреждания, но усложненията, наречени „известно влошаване“ са безспорно повлияни от телесната повреда“, и въз основа на кои мотиви е определил размера на обезщетението?Допуснал ли е нарушение въззивният съд като е постановил решението си без да отчете заключението на назначената, изготвена и приета съдебно- медицинска експертиза в досъдебното производство, въз основа на която е установена причинно-следствена връзка между поведението на ответника при инцидента от 17.07.2010 год. и причиненото на доверителя ми увреждане и е постановена осъдителна за дееца присъда в наказателното производство, и при липсата на която нямаше да е възможно предявяване на граждански иск за нанесените неимуществени вреди?Допуснал ли е нарушение въззивният съд като е възприел становището, че липсата на диагноза преди инцидента не означава, че заболяването не е съществувало, предвид наличието на безспорно установена причинно-следствена връзка между поведението на ответника при инцидента от 17.07.2010 год. и причиненото на доверителя ми увреждане и на влязла в сила осъдителна за дееца присъда за нанесена на доверителя ми телесна повреда?Допуснал ли е нарушение въззивният съд определяйки размера на обезщетението за нанесените на доверителя ми неимуществени вреди без да обсъди и да даде отговор на конкретните оплаквания в жалбата, свързани с нарушение на процесуалните правила и материалния закон досежно приложното поле на чл. 52 ЗЗД и характеристиката на „справедливостта“ като критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди – вид, характер и тежест на полученото от доверителя ми увреждане, обективната възможност вредоносните последици да се/ да не се проявят някога за в бъдеще и без външна механична намеса- удар в областта на очите, възрастта му към датата на увреждането, претърпените от него болки и страдания в момента на нанасяне на травмата и в целия процес по възстановяване физическата цялост на окото му и по прогресираща загуба на зрението му, остатъчни явления свързани с тази загуба и последиците върху целия живот на доверителя ми за в бъдеще, и определил ли е значително по -нисък размер на това обезщетение, от размера, който би постановил наказателния съд, ако гражданският иск беше предявен по време на разглеждане на наказателното производство?Твърди,че отговорът на тези въпроси ще доведе до развитие на правото – чл.280 ал.1 т.З ГПК, както и до уеднаквяване на съдебната практика,а освен това противоречат на практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата.Позовава се на Определение № 168/14.02.2012 год. по гр. д. № 920/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 122/25.05.2011 год. по гр. дело № 1203/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 158/28.12.2011 год. по т.дело № 157/2011г. на ВКС, I т.о. и много други в този смисъл.
В касационната жалба на А. Д. С. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл.284,ал.3,т.1 ГПк се сочи,че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 по материално-правните въпроси относно установяването на конкретна причинна връзка за настъпване на вредата;по приложението и тълкуването на чл.52 ЗЗД във вр.чл.45 ЗЗД;относно нарушението на правилото на чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК;относно противоречието между диспозитив и мотиви от една страна,както и в самия диспозитив и по – конкретно:в мотивите приема,че решението е влязло в сила в частта,с която искът е уважен за 500 лв.-обезщетение за неимуществени вреди за увреждане на дясното око и същевременно присъжда допълнително обезщетение от 1 500 лв.в диспозитива.Сочи,че е налице и основанието по т.3 за допускане на касационно обжалване,тъй като съдът не се е произнесъл изобщо по въззивната му жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд съвкупна преценка на доказателствата по делото и позовавайки се на разпоредбата на чл.300 ГПК е приела,че доколкото причиняването на средна телесна повреда е резултатно престъпление,присъдата на наказателния съд е задължителна по отношение установяването на вредоносния резултат-трайно отслабване на зрението на лявото око вследствие на нанесените увреждания.Обсъждайки заключенията на единичната и тройната експертиза е приел,че е налице причинно-следствена връзка между деянието и последиците от установеното в хода на лечението на ищеца заболяване,генетично обусловено и с дегенеративен характер по отношение на лявото око.Приел е,че нараняването на дясното око,свеждащо се до кръвоизлив под конюнктиванта представлява лека телесна увреда с разстройство на здравето и е влошило състоянието на ищеца при лечението на дегенеративното му очно заболяване.Отчитайки неблагоприятните прогнози за развитието на заболяването,с възможността за влошаване,предвид продължителността и доказаната интензивност на търпените вреди,възрастта на ищеца е присъдил справедлива репарация на нанесените вреди по отношение на лявото око е и присъдил още 5 000 лв.,а по отношение на дясното око още 1 500 лв.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на касатора И. К. Н. няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Аргументацията за наличието на основанията по т.1 – т.3 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид.
Не са налице релевираните от касатора А. Д. С. основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Въззивният съд в процесния случай е посочил кои обстоятелства счита за установени и за значими , а не е постановил решението си без обосновка. Разрешението на въззивния съд не е в противоречие с константната практика на ВКС,според която разпоредбата на чл. 45 ЗЗД следва да се прилага и тогава, когато има влязла в законна сила присъда на наказателния съд за деяние, което с присъдата е прието за противоправно и извършено виновно от дееца-ответник и тогава, когато не е имало конкретни доказателства за душевното състояние на пострадалия ищец по време на извършването му, а има доказателства за неговите изживявания след това. И в този случай се дължи обезщетение на основание чл. 45 ЗЗД, защото фактическият състав на непозволеното увреждане е налице, а търпяните вреди се доказват допълнително с всички допустими от ГПК, доказателствени средства. Съдът обосновава решението си винаги на конкретни факти предвид стойността, които засегнатите блага са имали за своя притежател – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално поведение, без този списък да е изчерпателен. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Освен това съгласно чл.12 ГПК вътрешното убеждение на съда е обоснована увереност, че определени правно релевантни факти са се осъществили, а други не са се осъществили в обективната действителност. Вътрешното убеждение не се формира произволно, то е подчинено на съдопроизводствени правила, чието нарушаване е винаги съществено. Когато законодателят урежда отделно последиците от нарушаването на задължението на съда при формиране вътрешното си убеждение да спазва логическите, опитните и научните правила, нарушаването на това задължение опорочава постановеното решение поради необоснованост. Когато това задължение не е уредено в закона отделно, необосноваността е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а конкретната преценка за валидността и допустимостта на обжалваното решение ВКС ще извърши с решението по същество на подадената касационна жалба /т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.Въззивният съд правилно е приел,че първоинстанционното решението е влязло в сила в частта,с която искът е уважен за 500 лв.-обезщетение за неимуществени вреди за увреждане на дясното око,тъй като в тази част решението не е било обжалвано от ответника.Решението е било обжалвано единствено от ищеца и то в частта,с която искът е бил отхвърлен за разликата от присъдените 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.,поради което съдът е присъдил допълнително обезщетение за репариране на понесените вреди.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 29/22.02.2013 год. на Варненски апелативен съд, постановено по гр.д.№ 612/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: