О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 945
гр. София, 03.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
Боян Цонев
като изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 3748 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 87 от 16.05.2018 г. по в. гр. д. № 154/2018 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено решение № 440 от 24.11.2017 г. по гр. д. № 205/2017 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен от Я. А. Г. от [населено място] против А. Д. А. от [населено място] за връщане получената от нея без основание сума от 57 789.87 лева. В решението е прието за установено, че в периода от 27.08.2016 г. до 10.11.2016 г. ответницата е получила от ищцата сумата от общо 29 547.50 евро (с левова равностойност 57 789.87 лв.), като първото плащане било направено в брой, а останалите – по банков път, с посочено основание за плащане „лично“. Установено е, че между ищцата Я. Г. и нейния съпруг И. Г., от една страна, и ответницата А. А., от друга, са водени преговори за изработка на интернет сайт за международна електронна търговия. На 25.08.2016 г. А. А. е изпратила на ищцата и съпруга ? оферта за изработка на интернет сайт за международна електронна търговия, съгласно която цената на продукта е 27 999 евро, платима на две части – 50 % при поръчка и 50 % при доставка на продукта, а срокът на изпълнение е 3 месеца; че офертата е била приета със следните конклудентни действия – на 27.08.2016 г. ищцата е платила в брой на ответницата 5 000 евро, а на 02.09.2016 г. е доплатила по банков път 8 499 евро, като сборът от тези плащания (13 499.50 евро) съставлява 50 % от договорената цена от 27 999 евро, намалена с 500 евро – направена от ответницата отстъпка. Комуникацията между страните е продължила, като с имейл от 13.10.2016 г. ответницата е уведомила ищцата и съпруга ? за създаването на домейна sofineskids.com, регистриран на името на И. Г. и е дадена информация и за оформлението на страницата; с имейл от 16.10.2016 г. ответницата А. А. е изпратила на ищцата Я. Г. и съпруга ? предложение за категориите на първоначалните основни продукти за платформата им за електронна търговия, а с имейл от 30.10.2016 г. – ориентировъчен списък относно начина за калкулиране на цените. На 03.11.2016 г. ответницата изпратила проекти за платформата с всички функционалности, на 04.11.2016 г. изпратила окончателен проект за лого, а на 05.11.2016 г. ги уведомила, че е закупила логото, плащайки с кредитната си карта 37 щатски долара, която сума ще бъде включена в окончателната цена. С имейл от 08.11.2016 г. ответницата А. изпратила на Я. Г. и съпруга ? калкулация за остатъчната сума, която трябва да бъде платена за развитието на платформата – 13 999.50 евро, съставляваща 50 % от цялата сума от 27 999 евро – цена на платформата за професионална международна търговия, първо капаро за стоката в размер на 5 000 евро и 899 евро – първо месечно плащане за услугата „дигитален маркетинг“. На 08.11.2016 г. и на 10.11.2016 г. ищцата Г. заплатила на ответницата А. по банков път съответно 14 898.50 евро и 1 150 евро. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че между А. А., от една страна, и Я. Г. и съпруга ? И. Г., от друга, е възникнало облигационно правоотношение по повод сключен между тях с конклудентни действия договор за изработка на интернет сайт за международна онлайн търговия, поради което е преведената сума от Г. не е без основание, а във връзка с договорни отношения. В заключение, отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд е постъпила от Я. Г.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси следва ли да се разпределя в тежест на ищеца по иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да докаже липсата на основание за имущественото разместване; допустимо ли е да се доказва със свидетелски показания наличието на договор на стойност над 5000 лева; следва ли да се счита за страна по договор лице, което оказва фактическо съдействие на своя съпруг във връзка с неговите лични или търговски дела, и да бъде съответно задължено като страна по съществуващи между съпруга или представляваните от него търговски дружества и трети лица облигационни или търговски отношения; допустимо ли е в съдебно заседание да се задават въпроси на страната, която е призована да даде обяснения, ако те не са включени във въпросите, за които тя е уведомена от съда по чл. 176, ал. 2 ГПК и ако същите не са уточняващи, а изцяло нови и различни въпроси. Приложени са решение № 556 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 46/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 316/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 721 от 03.01.2011 г. по гр. д. № 401/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 21 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 1456/2011 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г. на ВКС, IV г. о.
Ответникът А. Д. А. не е подала отговор на касационната жалба.
По доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Разглеждането на поставения правен въпрос – следва ли да се разпределя в тежест на ищеца по иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да докаже липсата на основание за имущественото разместване, няма да повлияе върху крайния резултат по спора. Въззивният съд не е отхвърлил иска поради това, че ищцата не е успяла по пътя на пълно главно доказване безспорно да установи, че е платила без основание търсената сума, а защото е приел за установено по несъмнен начин, че плащането е във връзка с установено съглашение между насрещните страни; евентуален спор относно дължимото по договора няма как да се разреши по пътя на неоснователното обогатяване.
По втория правен въпрос допустимо ли е да се доказва със свидетелски показания наличието на договор на стойност над 5000 лева също не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване. Показанията на свидетеля В. не касаят установяване на договора между Г. и А., а съдът ги е ценил с оглед възможността за последвало уреждане на отношенията между страните и положените усилия в тази насока. Това разрешение напълно съответства и на съдебната практика на ВКС – напр. решение № 524/28.12.2011 г. по гр.д. № 167/2011 г. на IV г.о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на IV г.о. Наличието на съглашение между насрещните страни съдът е установил при съвкупен анализ на всички доказателства – поведението на страните, кореспонденция между тях и техните представители, съдебна експертиза, данните за публикуван сайт на сървър с интернет адрес на работещ интернет магазин за детски дрехи и аксесоари, регистрацията на [фирма] в търговския регистър.
Въпросът следва ли да се счита за страна по договор лице, което оказва фактическо съдействие на своя съпруг във връзка с неговите лични или търговски дела, и да бъде съответно задължено като страна по съществуващи между съпруга или представляваните от него търговски дружества и трети лица облигационни или търговски отношения, не е правен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като отговорът му е предпоставен от съвкупната преценка на доказателствата по делото, а не с оглед точно и правилно тълкуване на правна норма. Този въпрос не може да бъде обсъждан в производство по чл. 288 ГПК.
Неотносим към изхода на спора е и въпросът допустимо ли е в съдебно заседание да се задават въпроси на страната, която е призована да даде обяснения, ако те не са включени във въпросите, за които тя е уведомена от съда по чл. 176, ал. 2 ГПК и ако същите не са уточняващи, а изцяло нови и различни въпроси. Същият не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, доколкото дадените от страните обяснения не са били приети за годни доказателствени средства предвид липсата на признания в тях за неблагоприятни факти за страните факти. От друга страна, съдът е в правото си по всяко време да поставя въпроси на страните за изясняване на фактите (чл. 145, ал. 1 ГПК). Ако тези въпроси не са относими към предмета на делото, то впоследствие съдът няма да вземе предвид, дадените отговори. Изричното изясняване на въпросите, задедени по реда на чл. 176, ал. 2 ГПК до запитаната страна е с оглед възможността по чл. 176, ал. 3 ГПК – съдът да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и, когато е дала уклончиви или неясни отговори.
В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 87 от 16.05.2018 г. по в. гр. д. № 154/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: