О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№946
София, 11.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 487 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. В. П., чрез пълномощника му адвокат Т. К., против решение № 399 от 22.01.2010 г., постановено по гр.д. № 584 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е оставено в сила решение № 99 от 16.07.2009 г. по гр.д. № 165/2007 г. на Районен съд-Свиленград за намаляване на извършено със саморъчно завещание от 6.04.2006 г. от В. В. П., починал на 26.12.2006 г., в полза на С. В. П. универсално завещателно разпореждане с 1/3 и възстановяване на Р. В. П. запазената й част от наследството в размер на 1/3; допускане на съдебна делба на УПИ VІ-2242 в кв.135 по плана на[населено място] между С. В. П. с права 22/48 ид.ч., Е. С. Д. с права 15/48 ид.ч. и Р. В. П. с права 11/48 ид.ч. и отхвървяне на иска за делба на този имот на И. В. П. и В. В. П.; допускане на съдебна делба на жилищна сграда в същия УПИ между С. В. П. с права 2/3 ид.ч. и Р. В. П. с права 1/3 ид.ч. и отхвърляне иска за сградата по отношение на И. В. П., В. В. П. и Е. С. Д..
Ответниците по касационната жалба Е. С. Д. и Р. В. П. считат, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, като претендират направените разноски.
Ответниците по касационната жалба И. В. П. и В. В. П. не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Доводите на касатора са свързани с недопустимост на произнасянето на съда по отношение намаляване на завещателното разпореждане при липса на изрично искане за това. Възражението е било направено и пред въззивната инстанция и е счетено за неоснователно по следните съображения: в съдебно заседание на 23.04.2009 г. процесуалният представител на Р. П. – адв.Т., изрично е посочил, че оспорва завещанието, с което В. П. е завещал целия си недвижим имот, като е посочил, че детето Р. има запазена част. Съдът е приел тези изявления като изрично искане за намалението на завещанието до размера на запазената част на наследника Р. П., което е развито и в представените писмени бележки, а изявлението на адвокат Т. пред въззивния съд /че пред първоинстанционния съд не е правил искане/ е без правно значение, тъй като не отговаря на отразеното в протокола от съдебното заседание и не представлява отказ или оттегляне на иск, за да има процесуални последици за страната.
Касаторът се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че в противоречие с указанията в ППВС № 7/28.11.1973 г. и представената от него съдебна практика въззивният съд е приравнил изявление за оспорване на завещание с искане за възстановяване на запазена част от наследство. Посоченото ППВС дава тълкуване, че правото да се иска възстановяване на запазена част е лично, поради което когато намалението не е поискано от всички наследници с право на запазена часто, то се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане. Според приложените съдебни решения с искането по чл.30 ЗН истиността на завещанието не само не се оспорва, но се ризнава и се иска неговото ограничаване за допълване на запазената част; съдът не може служебно да изменя основанието на иска и е длъжен да реши поставения за разглеждане спор на предявеното основание; наследникът, който иска да се възстанови неговата запезана част, като се отменят изцяло или частични завещателни разпореждания или дарения, е ищец по това искане, а ако такъв иск не е предявен, съдът не дължи произнасяне по него.
В случая решението на въззивния съд е съобразено с посочените разрешения, като съдът изрично е мотивирал защо приеме, че е сезиран с искане на Р. П. за възстановяване на запазената й част от наследството на В. П.. Тезата на касатора, че е налице приравняване изявление за оспорване на завещанието с искане за възстановяване на запазената част не намира опора в данните по делото, а съответно не може да обоснове допускане са касационно обжалване с оглед произнасяне по допустимостта на въззивното решение. Съображенията за това са следните: в съдебното заседание на 23.04.2009 г. процесуалния представител на ищеца И. П. е оспорил автентичността на представеното завещание. Процесуалният представител на Е. Д. и Р. П. е заявил становище, че роденото от брака дете има запазена част от дворното място и къщата, като отделно е оспорил завещанието и е заявил становище, че доверителите му следва да участват в делбата. Обстоятелството, че впоследствие е развил тезата, че когато завещателно разпореждане накърнява запазена част от наследство, то същото е недействително поради противоречие със закона, съставлява дадена от страна правна квалификация, която не обвързва съда, който е длъжен да разгледа спора са предявеното основание, като приложи съответните правни норми. Изявлението за наличие на накърнена с универсално завещателно разпореждане запазена част и искането за допускане на делба с участието на Р. П., заявени наред с оспорване на завещанието, могат да бъдат квалифицирани само като възражение по чл.30 ЗН, предявено евентуално доколкото се установи действителност на оспореното завещателно разпореждане.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
Е. Д. и Р. П. не са представили доказателства за направени разноски по повод касационното обжалване, поради което искането им за възстановяване на разноски е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 399 от 22.01.2010 г., постановено по гр.д. № 584 по описа за 2009 г. на Окръжен съд-Хасково.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: