О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
София,11.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1843 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 691 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 2391/2008 г. на Софийски апелативен съд е потвърдено решение № 57 от 11.01.2010 г. по гр.д. № 438/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен от К. Е. К. от [населено място] против [фирма], [населено място], което е осъдено да заплати сумата 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие изгаряне от токов удар на 13.05.2006 г. В решението е прието за установено, че на 13.05.2006 г., при преминаване по мост край водоем до [населено място], държана от ищеца въдица е закачила жиците на далекопровод „Българка”. Последвалият от това токов удар е довел ищеца до състояние на загуба на съзнание и изгаряния на кожата на двата крака и дясната половина на шията. При оказаната медицинска помощ са били извършени силно болезнени манипулации; извършена е била кожна автотрансплантация в областта на шията и двете стъпала, а впоследствие се е наложило извършване на ампутация на пети пръст на ляво стъпало, дистална фаланга на първи пръст на дясно стъпало и свободна кожна автотрансплантация на втори пръст дорзално на дясно стъпало. Останалите като козметичен дефект белези са необратими. Прието е, че електрическата мрежа е преминавала с 1,62 м. по-ниско от нормативно изискуемото се отстояние, без означение за опасност от електрически инцидент, което съставлява нарушение на Правилника за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии и нормативите по Наредба № 3/2004 година; че неспазването на техническите изисквания за безопасност е резултата на неизпълнение на задълженията на служители на ответното дружество, което ангажира отговорността на ответника за вреди. Дължимото обезщетение е определено при отчитане на интензитета на претърпените от пострадалия болки и страдания, необратимия характер на уврежданията; възрастта на пострадалия ( [дата на раждане] , претърпял инцидента в момент на незавършило психо-физическо развитие) и при прието съпричиняване на вредоносния резултат (преминаване с въдица в разгърнато състояние в близост до електропровод) в размер на 20000 лева, присъдени ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на съдилищата по обуславящите изхода на делото въпроси относно правната квалификация на иска за вреди от електрически съоръжения; допустимо ли е решение по непредявен иск и какви са правомощията на въззивния съд при констатация за недопустимо произнасяне на първоинстанционния съд, както и допустимо ли е произнасяне плус петитум – определяне на по-висок размер на обезщетение от претендирания от ищеца. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 КТ предвид липсата на съдебна практика по въпроси, явяващи се от значение за изхода на спора, а именно: отнасят ли се изискванията по Наредба № 3 от 2004 г. за електропроводни линии, изградени преди влизането и в сила; чия е тежестта на доказване правото на собственост върху вещта при иск за вреди от вещи и може ли да бъде изведена презумпция за собственост на всички електропроводни линии от монополното положение на електроразпределително предприятие при физическо наличие на една и съща територия на електропреносна и електроразпределителна мрежа.
Ответникът по касационната жалба К. Е. К. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на съдилищата е неоснователен. Приложените съдебни решения на Върховния касационен съд № 1404 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 5809/2007 г. на Пето гражданско отделение; № 646 от 17.09.2005 г. по гр.д. № 234/2003 г. на Четвърто гражданско отделение; № 247 от 29.02.1984 г. по гр.д. № 3693/1983 г. на Четвърто гражданско отделение; № 1404 от 15.12.1992 г. по гр.д. № 1228/1992 г. на Четвърто гражданско отделение са постановени по искове с предмет вреди от вещи – вреди, настъпили в резултат на вътрешни свойства и качества на вещта, поради което нямат отношение към предявения иск за вреди, настъпили в резултат на неправомерни действия на служители на търговско дружество, извършени при монтаж и обезопасяване на вещ, собственост на дружеството. В съответствие с приложеното решение № 299 от 05.09.1960 г. по гр.д. № 4453/1960 г. на ІV г.о. на ВС на РБ, въззивният съд е разграничил отговорността по чл. 50 ЗЗД на собственика на вещта за произлезли от свойствата и вреди от отговорността по чл. 49 ЗЗД, когато вредите са последвали от неправилното поставяне и необезопасяване на вещта.
Не е налице твърдяното от касатора противоречие със съдебната практика и по въпроса допустимо ли е решение по непредявен иск и какви са правомощията на въззивния съд при констатация за недопустимо произнасяне на първоинстанционния съд. Приложените към касационната жалба решения на Върховния касационен съд № 25 от 12.02.2001 г. по гр.д. № 536/2000 г и № 636 от 16.10.2008 г. по гр.д. № 278/2008 г. на Второ гражданско отделение са относими към хипотеза, в която съдът се е произнесъл недопустимо по непредявен иск – произнесъл се е по предмет, за който не е бил сезиран; присъдил е нещо различно в сравнение с исканото от ищеца. Неправилното определяне на правната квалификация не води до недопустимо произнасяне по непредявен иск. Когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В този случай, по-горният съд отменя обжалваното решение като неправилно и постановява ново решение по съществото на спорното право, определяйки вярната правна квалификация, с които правила е съобразено и обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд.
Въпросът допустимо ли е произнасяне плус петитум – определяне на по-висок размер на обезщетение от претендирания от ищеца, не е обуславящ изхода на делото, тъй като съдът е присъдил обезщетение в рамките на предявения от ищеца петитум от 20000 лева.
Доводите за противоречие на обжалвания съдебен акт с правните изводи, формирани в решение от 29.06.2010 г. по гр.д. № 419/2009 г. на Кюстендилски окръжен съд, решение № 305 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 24/2010 г. на Софийски апелативен съд и решение № 4865 от 21.05.2002 г. по адм. д. № 9547/2000 г. на Върховен административен съд не следва да бъдат обсъждани, тъй като приложените невлезли в сила съдебни актове по граждански дела и актовете на административните съдилища не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 т.2 ГПК – т.3 от ТР № 1/2010 г. ОСГТК ВКС.
Липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по повдигнатия от касатора въпрос отнасят ли се изискванията по Наредба № 3 от 2004 г. за електропроводни линии, изградени преди влизането и в сила. Въпросът е нормативно уреден в чл.3 от Наредба № 3 от 9.06.2004 г. за устройството на уредби и електропроводни линии – наредбата не се отнася за действащите електрически уредби и електропроводни линии, поради което не се налага тълкуване или поясняване на приложението на Наредбата спрямо заварените съоръжения. Независимо от това, въпросът не е и обуславящ изхода на делото. Изискванията за нормативно изискуемото се отстояние на електрическите мрежи по Наредба № 3 от 2004 г. е идентично с това по отменения Правилник за електрическите уредби и електропроводните линии от 1980 г. (таблица ІІІ-4-27 от Правилника), поради което кой от двата поднормативни акта е приложим спрямо процесната електропроводна мрежа не рефлектира върху възприетия от въззивния съд извод за допуснато нарушение на правилата за безопасно отстояние на съоръжението.
Не се явяват обуславящи изхода на спора и въпросите чия е тежестта на доказване правото на собственост върху вещта при иск за вреди от вещи и може ли да бъде изведена презумпция за собственост на всички електропроводни линии от монополното положение на електроразпределително предприятие. За да приеме, че неспазването на техническите изисквания за безопасност е резултат на неизпълнение на задълженията на служители на ответното дружество по отношение на електрическа мрежа, собственост на дружеството, въззивният съд е приложил правилото на чл. 128, ал.2 ГПК (отм.), съгласно което с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите относно които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства. Съдът е формирал изводите си относно собствеността върху електрическото съоръжение, изхождайки от обстоятелството, че ответникът [фирма], [населено място], извършил основно реконструиране на електропровода, не е предоставил на съдебния експерт достъп до намиращата се в негово държане документация за дълготрайните материални активи на дружеството, копие от инвестиционния проект за реконструкция на електропровода и разрешение за въвеждане на обекта в експлоатация, т.е. поставените от касатора въпроси относно разпределението на доказателствената тежест са неотносими към начина на формиране на изводите на съда.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 691 от 19.07.2010 г. по гр.д. № 2391/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: