О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
гр. София 17.12.2014 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 6785/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от П. Д. С., против определение № 2289/15.09.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 3173/2014 г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено определение от 07.07.2014 г., постановено по гр.д. № 9727/2014 г., по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
В касационната жалба излага доводи за незаконосъобразност и нищожност на обжалваното определение и иска същото да бъде отменено.Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е инкорпорирано в жалбата и бланкетно се сочи чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а такива съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК/ДВ, бр. 100/2010 г./ са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Следователно паричната оценка на предмета на гр. д. № 9727/2014 г. по описа на СГС, съгласно горепосочените разпоредби, се определя от търсената сума по предявения осъдителен иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, чиято цена е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното. Следва да се подчертае, че при приложението на разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК от значение за допускането до касационно обжалване е единствено цената на оценяемите искове, а не и твърдения порок на въззивните определения- неправилност, недопустимост или нищожност.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба на П. Д. С. срещу определение № 2289/15.09.2014 г. на Апелативен съд – София, ТО по ч.гр. д. № 3173/2014 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: