2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 946
София, 27.12.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 71/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. Б. от [населено място] – чрез процесуалните й представители по делото, срещу решение № 203 от 04.10.2011 г., постановено по в. т. д. № 365/2011 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 262 от 23.03.2011 г. по т. д. № 803/2009 г. на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. Б. против [фирма] иск с правно основание чл.285 ЗЗД за заплащане на сумата 64 441.18 лв., претендирана като извършени в периода 27.04.2004 г. – 30.01.2007 г. разноски за изпълнение на договор за поръчка.
В жалбата се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а искът – уважен със законните последици.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Касаторката поддържа, че въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС в решение № 424 от 01.06.2010 г. по гр. д. № 1211/2009 г. на ІV г. о., отговаряйки отрицателно на съществения за делото материалноправен въпрос „съществува ли задължение за доверителя по договор за поръчка да възстанови на довереника направените разноски, заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнение на поръчката, след като поръчката е изпълнена”. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено по отношение на въпроса „следва ли да се счита за доставяне на средства от доверителя на довереника средствата, платени на довереника от трето лице без основание, внесени в полза на доверителя, след осъдително решение по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на внесената сума”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва касационната жалба и искането за допускане на касационно обжалване като неоснователни по съображения в писмен отговор.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявеният от А. Б. против [фирма] иск за сумата 64 441.18 лв., след като е направил извод, че искът е неоснователен, тъй като не са налице предпоставките на чл.285 ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника като възложител по договор за поръчка за заплащане на посочената сума, претендирана от ищцата като извършени разноски за изпълнение на възложени с договора поръчки. При формиране на решаващите си изводи по съществото на спора въззивният съд е изходил от разпоредбата на чл.285 ЗЗД, предвиждаща задължение за доверителя по договор за поръчка да предостави при поискване на довереника средствата, необходими за изпълнение на възложената с договора поръчка. За да отхвърли иска, съдът се е позовал на доказателствата по делото, от които е приел за установено, че за част от посочените в исковата молба правни действия, по повод на които се претендират разноски, не е доказано да са възложени от ответника с договор за поръчка, а разходите за извършване на останалите действия, възложени със сключени договори за поръчка, са покрити от ищцата – довереник изцяло с парични средства на дружеството – доверител, предоставени му от едноличния собственик на капитала Б. Й. Д.. Изводът, че поръчките са изпълнени със средства на дружеството, е подкрепен и с направените от ищцата признания, че действайки като пълномощник на Б. Й. Дон, е изтеглила от негова лична сметка сумата 68 945.51 лв., която е заприходила в касата на [фирма] и впоследствие е използвала за покриване на разноските по изпълнение на възложените й от дружеството действия. Като ирелевантно за изхода на спора по чл.285 ЗЗД е преценено влязлото в сила решение по гр. д. № 476/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което А. Б. е осъдена на основание чл.55, ал.1 ЗЗД да заплати на Б. Й. Дон сумата 58 216 лв., изтеглена от личната му сметка и заприходена в касата на [фирма]. Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че решението е непротивопоставимо на ответното дружество, което не е участвало като страна в производството по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Посочил е също, че правоотношенията на ищцата с физическото лице – едноличен собственик на капитала, не могат да обосноват основателност на иска, основан на мандатните правоотношения с дружеството.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е относим към предмета на делото, но по повод на същия не може да се допусне касационно обжалване, тъй като не е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в посоченото от касаторката решение № 424/01.06.2010 г. по гр. д. № 1211/2009 г. С решението, постановено по реда на чл.290 ГПК, състав на ВКС, ІV г. о., се е произнесъл по въпроса за разграничаване на последиците от оттегляне на поръчката по договор за поръчка, чието изпълнение е започнало, и връщане на даденото по договора поради отпадане на основанието за получаването му след разваляне на договора. Предмет на спора, разрешен с обжалваното въззивно решение, е претенция на довереника по договор за поръчка за реално изпълнение на задължението на доверителя по чл.285 ЗЗД за заплащане на разноските, извършени в изпълнение на поръчката. В хода на процеса страните не са въвеждали твърдения за оттегляне на възложените от ответника – доверител поръчки или за разваляне на договора, поради което цитираната практика е неотносима и не подкрепя поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. Действително, в мотивите към решението Върховният касационен съд е обсъдил произтичащото от чл.285 ЗЗД задължение за доверителя по договор за поръчка да осигури на довереника средствата, необходими за изпълнение на поръчката, и да заплати направените в тази връзка разходи. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд, който не е отрекъл задължението на ответника – доверител да възмезди ищцата – довереник за изпълнението на възложените й поръчки, но е отхвърлил иска по чл.285 ЗЗД, след като на базата на доказателствата е направил извода, че разходите за изпълнение на поръчките са покрити с парични средства на самото дружество. Така приетият извод има отношение към правилността на обжалваното решение, не и към основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В този смисъл са и указанията, дадени от ОСГТК на ВКС с т.1 от Тълкувателно решение № 1/9.02.2010 г., според които правилността на въззивното решение не подлежи на преценка в стадия на производството по чл.288 ГПК за селекция на касационните жалби.
Не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК вторият формулиран в изложението въпрос, изведен от постановеното срещу касаторката осъдително решение по предявения от Б. Й. Дон иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД. Отговорът на въпроса е обусловен изцяло от спецификата на фактите по делото, а не от тълкуването на конкретна правна норма, приложима към въведеното с иска по чл.285 ЗЗД спорно правоотношение. Преценката на въззивния съд, че влязлото в сила решение по чл.55, ал.1 ЗЗД е ирелевантно за изхода на спора по иска с правно основание чл.285 ЗЗД, е съобразена с разликата в предмета и в страните по двете дела и не може да бъде ревизирана в производството по чл.288 ГПК. Поради фактологичната му обусловеност въпросът е от значение за правилността на въззивното решение, но не притежава характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касационното разглеждане на който би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 365/2011 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 04.10.2011 г., постановено по в. т. д. № 365/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :