4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№946
С., 24.10.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 643 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ищците В. А. К. и С. Н. К., чрез пълномощника им адв.Т. Д. и от ответниците А. Р. П., А. А. П. и Б. А. П., чрез пълномощника им адвокат Е. Б., против решение № 109 от 17.03.2011 г., постановено по гр.д. № 162 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е отменено решение на Пещерски районен съд № 215 от 19.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 1001 по описа на съда за 2009 година, в частта с която са отхвърлени ревандикационните искове на В. А. К. и С. Н. К. против А. Р. П., А. А. П. и Б. А. П. по отношение парцел * в кв.* по плана на [населено място] махала с площ * кв.м. и * идеални части от парцел * в кв.* по плана на [населено място] махала, ведно с построените в него два обора и две плевни и тези искове са уважени; отменено е решение на Пещерски районен съд № 215 от 19.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 1001 по описа на съда за 2009 година, в частта, с която са уважени насрещните установителни искове за собственост, предявени от А. Р. П. и А. А. П. против В. А. К. и С. Н. К. по отношение на парцел * в кв.* по плана на [населено място] махала с площ * кв.м. и * идеални части от парцел * в кв.* по плана на [населено място] махала, ведно с построените в него два обора и две плевни и тези искове са отхвърлени и е потвърдено решението на Пещерски районен съд № 215 от 19.07.2010 година, постановено по гр.д.№ 1001 по описа на съда за 2009 година в частта, с която е отхвърлен предявения от В. А. К. и С. Н. К. против А. Р. П., А. А. П. и Б. А. П. ревандикационен иск по отношение на * ид.ч. от парцел * в кв.* по плана на [населено място] махала с площ от * кв.м., ведно с построените в него две двуетажни масивни жилищни сгради на калкан /североизточната и средната от построените в парцела три жилищни сгради на калкан/, както и направените подобрения в североизточната жилищна сграда и в частта, с която е прието за установено по отношение на В. А. К. и С. Н. К., че А. Р. П. и А. А. П. са собственици на *ид.ч. от парцел * в кв.* по плана на [населено място] махала с площ от * кв.м., ведно с построените в него две двуетажни масивни жилищни сгради на калкан /североизточната и средната от пострените в парцела три жилищни сгради на калкан/.
Ищците В. А. К. и С. Н. К. атакуват въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, а ответниците А. Р. П., А. А. П. и Б. А. П. – в частта, с която е отменено и е постановено ново по същество.
Касационната жалба на ответниците е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В конкретния случай касационната жалба е подадена на 16.05.2011 г., поради което по аргумент от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена, като съгласно чл.70, ал.1 ГПК въпросът за цената на иска се преклудира с приключване на първото съдебно заседание по делото. В случая при предявяването на исковата молба е представена данъчна оценка УПИ * в размер на 2932.60 лв. и за УПИ * – в размер на 590.30 лв., а след като определената по делото цена на иска за всеки от двата имота е под определения в чл.280, ал.2 ГПК размер, то въззивното решение е влязло в сила с постановяването му.
Касационната жалба на ищците е процесуално допустима и следва да бъдат преценено налице ли е основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да постанови решението си в тази част, въззивният съд е приел, че * ид.ч. от УПИ * и жилищна сграда в него са придобити от ищците през 1990 г. През 1997 година същите, като трети лица са ипотекирали своите имоти в [населено място] махала, за обезпечение дълг на [фирма] от 5000 щатски долара, като въз основа на издаден изпълнителен лист за целия дълг е образувано изпълнително производство и са предприети действия по отношение на ипотекираните имоти, собственост на В. и С. К.. Сумата 5000 щатски долара е била внесена в банката от А. и А. П., като е спорно въз основа на какви отношения и договорки между страните е станало това плащане, доколкото според ищците по първоначалния иск, тази сума не е цена на имотите, а е дадена в заем. Твърдението е счетено за неоснователно с оглед безспорно установеното обстоятелство, че семейство П. не са разполагали със средства, за да заплатят тази сума и сами са търсили заеми, поради което и въз основа на свидетелските показания е прието, че сумата е цена на недвижими имоти, предложени за продан. Въз основа на гласните доказателства е направен извод, че А. и А. П. упражнявали фактическа власт върху имота от 1997 г., лично и чрез сина им Б. П., като са предприели очевидни действия по ремонт на имотите, които по обем и характер не съответствуват на действия на лица, допуснати временно да живеят и наглеждат недвижим имот – подменяли са покриви, дограми, инсталации, обзавеждали са имота. Въз основа на презумпцията на чл.69 ЗС и на доказателствата по делото е прието, че събирайки средства на заем А. и А. П. са демонстрирали недвусмислено намерението си да „закупят” имота и че са установили фактическа власт със съзнанието, че плащайки сумата, те са собственици на имота, като са демонстрирали това отношение, както пред околните, така и пред ищците по първоначалния иск /свидетелите установяват, че при плащане на сумата от 5000 долара в банката е ставало дума именно за такава уговорка – купуване на имота, която е била известна на К.; конкретни разговори за уреждане на отношенията са водени пред свидетели; съставен е предварителен договор/. За наличието на субективния елемент на владението може да се съди и по конкретните действия, които П. са предприели по отношение на имота – вида и характера на извършените строителни работи, демонстрираното намерение да решат по този начин жилищния въпрос на сина си Б.. Посочените мотиви са обосновали извода на съда, че А. и А. П. са осъществили владение върху имота, което е било постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно и което с оглед продължителността си – от 1997 г. към 2007 година, при наличието на позоваване на придобивна давност е довело до придобиване на права от тях по този оригинерен способ върху този имот.
К. В. и С. К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 за допускане на касационно обжалване. Считат, че по въпроса за придобиване на недвижими имоти чрез давностно владение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и че следва да се даде тълкуване за предпоставките, необходими да се приеме, че е налице владение, а не държане на един недвижим имот.
Н. е тълкуването по решение № 270/20.05.2010 г. по гр.д. № 1162/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., според което само, ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, като в този случай, за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната да намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин, тъй като по настоящото дело изводът на съда е, че през 1997 г. фактическата власт е установена като владение, а не като държане за собствениците на имота.
Не е налице противоречие на въззивното решение и с останалите решения, на които се позовава касатора, постановени от ВКС по реда на чл.218з ГПК /отм./, тъй като тълкуването в тях е въз основа на фактическа обстановка, която не съвпада с тази по настоящото дело.
По въпроса кога упражняващият фактическата власт има качеството държател и кога владелец е дадено тълкуване в решение № 270/20.05.2010 г. по гр.д. № 1162/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., че когато фактическата власт е придобита на правно основание, то упражняващият я се явява държател и презумпцията на чл.69 ЗС е опровергана.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от ищците В. и С. К. част.
Ответниците по жалбата на ищците по първоначалния иск А. Р. П., А. А. П. и Б. А. П. не са представили доказателства да са направили разноски във връзка с депозирания в настоящото производство отговор, поради което такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба на В. А. К. и С. Н. К. на решение № 109 от 17.03.2011 г., постановено по гр.д. № 162 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Пазарджик потвърдено решението на Пещерски районен съд № 215 от 19.07.2010 година, постановено по гр.д.№ 1001 по описа на съда за 2009 година в частта, с която е отхвърлен предявения от В. А. К. и С. Н. К. против А. Р. П., А. А. П. и Б. А. П. ревандикационен иск по отношение на * ид.ч. от парцел * в кв.* по плана на [населено място] махала с площ от * кв.м., ведно с построените в него две двуетажни масивни жилищни сгради на калкан /североизточната и средната от пострените в парцела три жилищни сгради на калкан/, както и направените подобрения в североиточната жилищна сграда и в частта, с която е прието за установено по отношение на В. А. К. и С. Н. К., че А. Р. П. и А. А. П. са собственици на * ид.ч. от парцел * в кв.* по плана на [населено място] махала с площ от * кв.м., ведно с построените в него две двуетажни масивни жилищни сгради на калкан /североизточната и средната от пострените в парцела три жилищни сгради на калкан/.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. Р. П., А. А. П. и Б. А. П., чрез пълномощника им адвокат Е. Б., против решение № 109 от 17.03.2011 г., постановено по гр.д. № 162 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта, с която е отменено решение на Пещерски районен съд № 215 от 19.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 1001 по описа на съда за 2009 година, в частта с която са отхвърлени ревандикационните искове на В. А. К. и С. Н. К. против А. Р. П., А. А. П. и Б. А. П. по отношение парцел * в кв.* по плана на [населено място] махала с площ * кв.м. и * идеални части от парцел * в кв.* по плана на [населено място] махала, ведно с построените в него два обора и две плевни и тези искове са уважени, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 643 по описа за 2011 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в тази част.
Определението в частта, с която не е допуснато касационно обжалване по жалбата на В. и С. К. е окончателно, а в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на А. Р. П., А. А. П. и Б. А. П. подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: