О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
гр. София 17.12.2014 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 6606/2014 год.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от П. Д. Д., против определение от 14.02.2013 г., постановено по ч. гр. дело № 15752/2014 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 22.10.2012 г., постановено по гр.д. № 2446/2012 г., по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върната частната жалба на П. Д. Д. с вх. № 1309283/18.10.2012 г. срещу определение от открито съдебно заседание на 05.10.2012 г., с което е прекратено частично гр.д. № 2446/2012 г. и на основание чл. 299, ал. 2 ГПК е прекратено гр.д. № 2446/2012 г. в частта, с която П. Д. Д. претендира да му бъде присъдено трудово възнаграждение за положен на официални празници труд през м. януари 2009 г. в размер на 106, 08 лв.
В касационната жалба излага доводи за неправилност на обжалваното определение и иска същото да бъде отменено.Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е инкорпорирано в жалбата.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивни определения, които са постановени по дела, по които решенията не подлежат на касационно обжалване, а това съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК/ДВ, бр. 100/2010 г./ са въззивните решения, постановени по искове с цена до 5000 лева. Съгласно чл. 68 ГПК цена на иска е паричната оценка на предмета на делото, а според разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума. Пред Софийски районен съд П. Д. Д. е предявил искове с правно основание чл. 150 във вр. с чл. 262, чл. 140 във вр. с чл. 261 и чл. 154 във вр. с чл. 264 и чл. 245, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че за м. януари 2009 г. му се дължи сумата от 806, 26 лв., от които 170, 47 лв. – основна заплата, 509, 71 лв. – възнаграждение за извънреден труд, 20 лв. – възнаграждение за нощен труд и 106, 08 лв. – възнаграждение за труд, положен на официален празник. Следователно паричната оценка на всеки един от кумулативно субективно съединените искове е под установения в закона минимум от 5000 лева, поради което определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, независимо че в него неправилно е посочено обратното.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба на П. Д. Д. срещу определение от 14.02.2013 г.на Софийски градски съд по ч.гр. д. № 15752/2012 г.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: