О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
София, 17.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 586/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. Й. М. , против въззивно решение № 5550/18.07.2013 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 15441/2012 год.,с което е потвърдено решение № ІІІ – 82-58/06.04.2012 год., постановено по гр.д.№ 9923/2011 год. на Софийски районен съд,в обжалваното му част относно определените мерки за лични отношения на бащата В. К. К. с детето К. В. К. – всяка първа и трета събота от месеца от 10 до 16 часа,като го връща на майката,както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос,по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1/74 год.,с което са дадени указания на съдилищата преди постановяване на решението за предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите,съдът да ги изслуша.Позовава се на решение № 207 по гр.д.№911/12 год.,ІV г.о.ВКС.
Ответникът по касация В. К. К. , посредством процесуалния си представител – адв. А.Ч. е депозирал отговор по чл.287 ГПК,с който оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима.
За да постанови този резултат, въззивният съд след като е извършил комплексна преценка на всички релевантни в конкретния случай обстоятелства е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд,но е изложил и свои,с които е приел,че бащата разполага с подкрепяща среда в обгрижването на детето, в лицето на своята съпруга, съобразно приетия по делото социален доклад, както и с подходящи жилищни, битови и материални условия, а също и разбиране за нуждите на детето и желание да го обгрижва, като не са установени рискове в семейната му среда за малолетния К.. Възстановена е емоционалната му връзка с детето, като той се явявал значима фигура за детето и то било добре разположено към него.За несъстоятелни е приел твърденията касаещи съдебното минало на ответника и отношението на последния спрямо ищцата, като е посочил,че определеният режим за контакти, макар и крайно ограничен е адекватен на особеностите на процесния случай – ответникът не е бил лишен от родителски права, респективно родителските права не са били ограничени, като в производствата пред двете съдебни инстанции не е установено негово поведение, застрашаващо по някакъв начин малолетния. В семейната му среда също не са установени рискове за детето. Сами по себе си обстоятелствата, касаещи предходни осъждания на същия, както и негови криминални прояви, не се явяват основание за ограничаване на родителските му права по реда на чл. 131 от СК, респективно за лишаването му от такива по смисъла на чл. 132 от СК. Твърденията на ищцата, че той проявявал агресия към нея в присъствието на детето, не се подкрепят от доказателствения материал, а се явяват изолирани и голословни.Едновременно с това съдът е приел,че дори и да се приемат за доказани тези обстоятелства,то това му поведение не би могло да се отрази върху родителските качества на бащата и възможностите му да общува с детето. Липсва житейски оправдана причина, както и юридическо основание, същият да осъществява с детето си толкова ограничени контакти, каквито се претендират от майката, каквито обикновено се определят за родители, лишени от родителски права, чието поведение представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Освен това, толкова ограничен контакт – 2 часа месечно в присъствието на майката, до навършване на 7-годишна възраст от детето, противоречи и на висшите интереси на самото дете, предполагащи възможността му пълноценно и свободно да общува и с двамата си родители, съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от СК.
По поставения въпрос изискващ преди да се разреши спора относно упражняването на родителските права съдът да изслужа родителите,въззивното решение не противоречи на дадения отговор с решение № 789 от 13.01.2011 г. по гр. д. № 45/2010 г. на ВКС, III г. о. и решение № 207 от 24.07.2013 год. по гр.д.№ 911/2012 г. на ВКС,ІV г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК,с които е прието, че при разногласие между родителите относно упражняването на родителските права и задължения спорът се решава от съда след изслушване на родителите. Неспазването на задължението за изслушване на родителите от съда, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първостепенният съд не е изпълнил разпореденото в чл. 59, ал. 5 СК, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Идеята на законодателят е да се даде възможност на всеки един от родителите да изложи позицията си, така че съдът имайки предвид всяко едно от становищата на двете страни да разреши спора съобразявайки интереса на детето. За да се счете, че е спазено изискването на закона определящо е не личното явяване на всеки един от родителите, а осигуряване и гарантиране от страна на съда на всички процесуални възможности за изразяване на съответната позиция- чрез конституиране на всеки един от родителите като страна в процеса, чрез предоставяне на възможност за изразяване на становище, ангажиране на доказателства, организиране на защита. При осигурени процесуални възможности неявяването на един от родителите и неизслушването му не може да се квалифицира като допуснато от съда съществено процесуално нарушение. В случая, нарушението само по себе си не се е отразило върху крайния резултат по спора, защото съображенията на родителите са изложени подробно в писмен вид по делото, фактическата обстановка е изяснена и при наличните данни съдът е постановил решение в интерес на детето.
По горните съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На ответника не се следват разноски за настоящата инстанция,тъй като липсват доказателства ,че такива реално са направени,както и относно техния размер.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5550/18.07.2013 год. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 15441/2012 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: