О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
София, 21.10.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3739/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. К. М. от [населено място], подадена чрез адв.Дрянов, срещу въззивно решение №269 от 13.05.2015г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 384/2015год., с което е потвърдено решение от 10.03.2015г. по гр.д.№ 2544/2014г. на Районен съд [населено място]. С първоинстанционното решение Районен съд [населено място] е отхвърлил предявените от М. К. М. срещу Ф. „Ф.“, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1,2 и 3 от КТ във вр.с чл.225, ал.1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №143/30.06.2014г. за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност “ Ръководител проекти/ръководител проекти, застъпничество, лобиране и връзки с обществеността и медиите, управление на човешкия ресурс и центровете за социални услуги“ и за заплащане на сумата от 11 319 лв., представляваща обезщетение за оставането и без работа поради незаконното и уволнение за периода от 01.07.2014 г. до 01.01.2015 г., като е осъдена ищцата да заплати на Фондация „Фонд за превенция на престъпността-ИГА“ сумата от 867 лв., съставляваща сторени по делото съдебно деловодни разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаване на исковете изцяло.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната за съдилищата практика, които са решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Като такива счита въпросите : 1/” Длъжен ли е работодателят, след представяне на предложението на комисията по подбор да вземе свое решение, с което да изложи отделно от комисията по подбор свои мотиви за всеки от участниците в подбора, да представи доказателства, които подкрепят неговите мотиви и да установи извършените от него конкретни действия по съпоставка на приетите показатели за изпълнение на законовите критерии за оценка?”; 2/ „Длъжен ли е работодателят при извършване на подбор между служителите по чл.329 КТ да включи като критерий за подбор кой от служителите има по-висока квалификация и може ли съдът служебно да извърши подбор между служителите по чл.329, ал.1 КТ ако работодателят не е извършил подбор между тях по един от задължителните критерии?”; 3/ „Възможен ли е съдебен контрол на извършения от работодателя подбор между служителите по чл.329, ал.1 КТ по приетите от него критерии, ако работодателя не представи доказателства за това как е извършен подбора от комисията по подбор, респективно работодателя?”; 4/ „Могат ли членовете на комисията по подбор да оценят служител, който участва в подбора по критерия кой работи по-добре, ако през периода на изпълнение на трудовите му задължения на заеманата от него длъжност, не са работели по трудово или друго правоотношение в предприятието на работодателя ?”; 5/ „Кой е компетентния орган да извърши съкращения в щата във фондацията – председателя на УС или УС”; 6/ „Може ли работодателят да извърши обективен подбор между двама служители, ако единия от тези служители е работодателя в качеството си на служител по трудово правоотношение и има ли злоупотреба с права, когато работодателя след извършения подбор между себе си, като служител и друг служител остави на работа себе си, като служител?” и 7/ „Поражда ли основателно съмнение в безпристрастността на съдебния състав обстоятелството, че съдии от съдебния състав разглеждащ делото, включително и докладчика по делото са участвали в съвместни проекти и обучения с ответника – работодател по делото ?”
Във връзка с първия въпрос касаторът твърди, че въззивното решение противоречи на ТР№3/16.01.2012г. по т.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС, в което е прието: „ Решението на работодателя, относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване е допустимо с всички доказателствени средства.”, както и на постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 17/27.01.2012г. по гр. д.№ 547/2011г., III г.о., ВКС, в което е посочено, че когато „работодателят не е изложил отделни мотиви за всеки един от участващите в подбора, не е представил доказателства и не е установил извършените от него конкретни действия по съпоставка на приетите показатели за изпълнение на законовия критерий за оценка – извършеният от него подбор е незаконосъобразен, защото не е ясно как работодателят е стигнал до извода, че съкратения от него работник няма по -висока квалификация и не работи по- добре”.
Във връзка с втория въпрос касаторът сочи, че решението противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/11 г. на ОСГК на ВКС. За да обоснове наличието на противоречие поддържа, че работодателят не е извършил подбор по единия от задължителните критерии – кой от служителите има по-висока квалификация, а вместо да констатира това обстоятелство, съдът е извършил служебен подбор между двамата служители, като е приел, че имат равна квалификация.
Във връзка с третия въпрос според касатора също е налице противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика. Позовава се отново на постановките, приети с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/11 г. на ОСГК на ВКС, а така също и на постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 17/27.01.2012 г, на ВКС по гр. д. № 547/2011 г., III г. о., ГК, в което съдебният състав е приел: „По делото не са представени никакви доказателства, въз основа на които да се извърши проверка дали така дадената оценка е обективна и отговаря на действителните факти. Не са представени доказателства за притежаваното образование от страна на участниците в подбора Не са представени доказателства, въз основа на които да се извърши проверка кой работи по добре. Без представени доказателства не е възможен съдебен контрол върху осъществената от работодателя оценка на нивото на изпълнение на възложената трудова функция за всеки един от участниците в подбора”.
По отношение на четвъртия въпрос поддържа, че решението противоречи на Решение №274/04.06.2012г. на гр.д.№1340/2010г., IV г. о., ВКС, което приема: „От приложената по делото длъжностна характеристика за шофьорите не се установява как предпочетените да останат на работа са осъществили по-висок принос в просперитета на общинска администрация, нито в какво се изразяват уменията им за работа в екип и необходими ли са за длъжността такива умения.” Обосновава наличието на противоречие с оплакването, че съдът е възприел показанията на разпитаните като свидетели членове на комисията по подбора без да отчете обстоятелството, че същите не са познавали пряко работата на служителите, между които се извършва последния, както и обстоятелството, че допълнително въведените от работодателя критерии „не почиват на обективни факти, защото не са свързани с изпълнение на задълженията на касаторката по длъжностна характеристика”.
Във връзка с посочените четири въпроса касаторът не е обосновал твърдението си за наличие и на основанията по чл.280 т.2 и т.3 ГПК – в тази насока не са изложени никакви съображения.
По отношение на поставения под №5 въпрос касаторът не е изложил съображения защо счита, че са налице предпоставките на чл.280 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изразил е единствено несъгласието си с извода на съда, че съкращаването на щата е извършено от компетентен орган, както и собственото си разбиране по този въпрос.
Във връзка и с последните два въпроса касаторът не е посочил защо счита, че са налице поддържаните допълнителни основания по т.1, т.2 и т.3 на чл.280 ГПК. Във връзка с въпрос №6 само е поддържал, че „Освен председател на УС, Д. Р. работи и по трудово правоотношение във Ф. „Ф.“ на длъжност „Ръководител проекти”. „Подборът”, който работодателят е извършил, е между длъжността, която той заема и заеманата от касаторката длъжност, поради което „извършения подбор” е фиктивен и цели да оставането на касаторката без работа”. По отношение на въпрос №7 е посочил, че след като в съдебно заседание членовете на състава, в това число докладчика, са обявили, че са участвали в съвместни проекти и обучения с ответника – работодател по делото , е следвало да си направят самоотвод.
Ответната страна Ф. „Ф.“ в представен писмен отговор чрез адв.П., взема становище, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Взема становище и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. При обективно съединяване на искове и наличие на съотношението обуславящ иск – обусловен иск, достъп до касационно обжалване се допуска и по отношение на обусловения иск без оглед на ограничението по чл.280 ал.2 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което тези искове са отхвърлени, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение, което е прекратено с процесната заповед поради съкращаване на щата; че е налице реално съкращаване на щата, тъй като съгласно утвърденото ново щатно разписание бройките за заеманата от ищцата длъжност са намалени от две на една; че не следва да се произнася по доводите досежно компетентността на органа, взел решенията в тази връзка – относно съкращаване на щата, определяне на комисия по подбор, методика за оценка, утвърждаване на ново щатно разписание, връчване предизвестие на ищцата, тъй като тези доводи се излагат за първи път пред въззивната инстанция, а в исковата молба ищцата се е позовала само на фиктивност на извършеното съкращение в щата, целящо уволнението й. Приел е също, че законосъобразното извършване на подбор е установено от събраните писмени доказателства – приложените трудови досиета на участвалите в подбора и протокола за извършения такъв, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните свидетели, в това число и членовете на комисията, осъществила подбора. Въз основа на гласните доказателства е счел за установено, че комисията по подбора първо е съпоставила участниците в подбора по показателя образование и квалификация, а въз основа на писмените доказателства е приел за установено, че във връзка с показателя ниво на изпълнение на възложената работа работодателят е въвел осем подкритерия, свързани със спецификата на изпълняваната длъжност. Посочил е, че преценката по кои показатели да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника. В тази връзка след анализ на доказателствата е обосновал извод, че подборът е извършен според законовите критерии от комисия , имаща капацитета да извърши такава оценка, и чрез представените писмени доказателства и събраните гласни доказателства е установена правилността на извършения подбор. Въззивният съд е приел и това, че подборът е извършен от работодателя в съответствие на изискванията на КТ, че обстоятелството, че същият е извършен от външни експерти не го опорочава. Въз основа на представените по делото писмени доказателства за подбора е прието, че назначената комисия, съответно работодателят, е извършил преценка по показатели като професионални знания и опит, лична професионална квалификация, организация на работата, качество на извършваната работа, инициативност в работата и способност за работа в екип. Прието е също, че в случая работодателят е упражнил правото на подбор, че е допустимо той да извърши подготовката му чрез специално назначена от него комисия, която е само негов помощен орган. Направил е извода, че титуляр на правото на подбор остава работодателят и ползването на помощна комисия и на външен консултант не е нарушение на КТ.
Съдът е приел, че критериите за подбор са предвидени в закона – остават на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Прието е, че в настоящият случай е установено какви качества на служителя са обсъдени и защо той е оценен по-неблагоприятно в сравнение с другия подбиран служител, че това е достатъчно за установяване на законосъобразността на подбора. Според въззивния съд критериите са изрично предвидени в чл. 329 от КТ, както и, че няма пречка работодателят да въвежда и други критерии, които могат да бъдат отнесени към посочените в чл. 329 от КТ. Направил е извода, че внасянето в протокола за подбора на допълнителни критерии не опорочават законосъобразността при извършването му. По отношение доводите на ищцата за недобросъвестно упражняване на права по трудовото правоотношение от работодателя /злоупотреба с права с оглед разпоредбата на чл.8 от КТ/, съдът отчитайки, че в този довод е обоснован с обстоятелството, че едновременно с това е уволнена и от [фирма], твърдейки, че работодателят и това дружество са свързани лица. В тази връзка съдът е посочил, че действително по делото е приета като доказателство Заповед №5 от 30.06.2014 година , от която е видно , че трудовото правоотношение на ищцата с това дружество е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Счел е обаче, че това не е достатъчно, за да се приеме, че е налице злоупотреба с права от страна работодателя. Посочил е, че в проверката за законосъобразността на уволнението, извършвана от съда, се включва и контролът да не се нарушават императивни правни норми, каквато е и забраната за злоупотреба с право по чл. 8, ал. 1 КТ; че оборването на презумпцията за добросъвестност на работодателя при извършеното съкращаване на щата обаче съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ във всички случаи е в тежест на работника или служителя, както и, че доказателства, даващи основание на съда да приеме, че се касае именно за злоупотреба с право от страна на работодателя, не са представени.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните :
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия правен въпрос от изложението. С т. решение № 3/16.01.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Същото правно разрешение е прието и с посоченото от касатора решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. В случая съдът е упражнил съдебен контрол относно преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ кой от участниците в подбора има по-висока квалификация и работи по-добре. Изводът за законосъобразност на извършения подбор, тъй като работодателят е извършил преценка по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на участниците в подбора, един от които е ищцата, като е ползвал помощна комисия не са в отклонение от посочената практика.
Неоснователен е доводът на касатора за наличие на основание по чл.280 т.1 ГПК във връзка с втория въпрос в изложението. Първата част на въпроса съставлява общо основание по смисъла на закона, но правното разрешение на съда не е в отклонение от цитирана задължителна съдебна практика. В пълно съответствие с последната и въззивният съд е приел, че работодателят следва да извърши подбор по двата кумулативно дадени в закона критерия. Втората част на въпроса обаче не съставлява общо основание. Касаторът е привързал тази част от въпроса към собственото си становище, че подборът е незаконосъобразен, тъй като работодателят не е спазил първия критерий, предвиден в чл.329 КТ, както и, че подборът по този критерий бил извършен служебно от съда. В действителност съдът е приел, че осъществяването на подбора подлежи на установяване от страна на работодателя с всички допустими доказателствени средства; че извършването на преценката по първия критерий „ образование и квалификация” е установен с помощта на събраните гласни доказателства – показанията на разпитаните като свидетели членове на помощната комисия по подбора; че с оглед събраните писмени доказателства, съдържащи се в приложените трудови досиета, е установено съответствието на дадените оценки по този критерий с действително притежаваните от участниците образование и квалификация.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по трети и четвърти въпрос от изложението. Същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а касаят правилността на обжалваното решение и са касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Тези въпроси съдът следва да преценява само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Според практиката на ВКС, обективирана в т. решение № 1/2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Както се посочи проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Поради това, че формулираните въпроси не са правни, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставката, предвидена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Поставените от касатора пети и шести въпрос също не съставляват общо основание за достъп до касация. По тези правни въпроси съдът не е давал правно разрешение, което да обуславя решаващите му изводи. Изложеното е достатъчно за да не се допусне решението до касационно обжалване като за съда отсъства задължение за произнасяне по наведените специфични предпоставки.
В случая касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и във връзка с последния седми въпрос. В тази част от изложението си касаторът развива доводи за процесуална незаконосъобразност на решението – разглеждане на спора по същество при наличие на основания за отвод на съдебния състав, които са касационни основания по смисъла на чл.281 ГПК и като такива са относими към и подлежат на преценка втората фаза на касационното производството, но не могат да обосноват извод за наличие на общо основание за допускане на касационното обжалване. При отсъствие на обща предпоставка не се дължи произнасяне по наведените допълнителни такива от касатора.
Въпреки това следва да се посочи, че по този въпрос практиката не е нито непълна, нито неясна, нито се нуждае от осъвременяване. При разглеждане на делото и преди постановяване на атакуваното решение съдът чрез процесуалните си действия не се е отклонил от задължителната практика и е обявил на страните обстоятелствата, които биха могли да породят съмнение в безпристрастността на членове на съдебния състав, като същевременно е предоставил възможност да вземат становище и да заявят имат ли такива съмнения. В процесния случай съдебният състав е преценил, че не са налице предпоставки за самоотвод, а страните не са заявили наличие на съмнения в безпристрастността на състава и не са заявили искане за отвод на никой от членовете на състава.
В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, а ответникът по касационната жалба не е претендирал такива за настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №269 от 13.05.2015г. на ОС [населено място], постановено по в.гр.д.№ 384/2015год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: