О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№948
София, 11.10.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 412 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Н. П., чрез пълномощника й адвокат Е. К., против решение № 5665 от 18.12.2009 г., постановено по гр.д. № 2062 по описа за 2008 г. на С. градски съд, ІІ-Б състав, с което е оставено в сила решение от 16.05.2007 г. по гр.д. № 3860/2005 г. на С. районен съд, 47-ми състав за уважаване на предявения от Н. Б. П. и С. И. Х. против Р. Н. П. ревандикационен иск по отношение на гараж № 4, находящ се в[населено място], [улица].
Ответниците по касационната жалба Н. Б. П. и С. И. Х. оспорват наличието на основание по чл.280, ал.1 ГПК, като претендират възстановяване на направените разноски.
Въззивният съд е приел, че собствеността на имота е възстановена на ищците по реда на З. и след успешно проведен иск по чл.7 З., по който с влязло в сила решение от 14.04.2004 г. е прогласен за нищожен договор от 23.10.1972 г., с който имота е бил закупен от А. И. П. и Л. Д. П.. С договор от 26.03.1993 г. същите са дарили гаража на сина си В. Л. П., чийто правоприемник по завещание е Р. Н. П.. Счетено е за неоснователно наведеното от последната възражение за придобивна давност, тъй като по отношение на спорния имот давност не е текла до влизането в сила на чл.5, ал.2 З. /ДВ бр.107 от 1997 г./, след което е могла да тече в полза на В. П. и Р. П., но и двамата имат качеството на недобросъвестни владелци, доколкото са придобили имота след вписването на исковата молба по чл.7 З., като до предявяване на ревандикационния иск не са изтекли 10 години за придобиване на собствеността по реда на чл.79, ал.1 ЗС.
Касаторът Р. Н. П. счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, касаещ придобиването на собственост по давност чрез добросъвестно владение, който въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Въпросът е обоснован с тезата, че неправилно въззивният съд е приел, че тя и нейния праводател нямат качеството добросъвестни владелци.
Доколкото липсва позоваване на каквато и да е била практика на ВКС, то следва да се приеме, че се иска допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Предпоставките за възникване на добросъвестно владение са регламентирани в чл.70 ЗС, като оповестителното действие на вписването на искова молба по чл.114, б.”а” ГПК изключва добросъвестността. Липсва обосновка, че е налице неяснота или непълнота на закона, които да бъдат отстранени чрез тълкуване на правни норми по поставения въпрос, а следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5665 от 18.12.2009 г., постановено по гр.д. № 2062 по описа за 2008 г. на С. градски съд, ІІ-Б състав.
ОСЪЖДА Р. Н. П., ЕГН [ЕГН], с адрес:[населено място], [улица], съдебен адрес:[населено място], [улица], ет.2, ап.14, адвокат Е. К. да заплати на Н. Б. П., ЕГН [ЕГН] и С. И. Х., [ЕГН], двете със съдебен адрес:[населено място], бул.В. № 1а, Т. дом, к.368, адвокат Е. С. разноски за настоящото производство в размер на 350.00 /триста и петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: