О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
София, 24.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3610/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от Н. И. Т.,чрез процесуалния й представител адв.В. Х., срещу решение № 403/07.02.2013 г. по гр.д.№994/2012 г. на окръжен съд-гр.Б..
Ответникът по касационната жалба Югозападен университет „Н. Р.”, представляван от ректора проф. д.н. И. М. и процесуален представител главен юрисконсулт В. Л. в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за касационно обжалване.Не претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в предвидения от закона срок , от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, с предмет на обжалване решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен .
С обжалваното решение е потвърдено решение №7738/10.10.2012 г. по гр.д.№1799/2012 г. на районен съд-гр.Б.. С него са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторката искове по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ за отмяна на заповед 102/22.06.2012 г. , с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ,признаване на уволнението й за незаконно, възстановяване на заеманата длъжност „чистач-помещения” и присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за времето през което е останала без работа поради незоконно уволнеие за период от шест месеца, начиная от 22.06.2012 г. в размер на 2 831 лв.,ведно със законната лихва. Въззивният съд е аргументирал този резултат с обстоятелството, че касаторката е била в обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор, установена с експертно решение/ЕР/ на ТЕЛК № 1498/087/29.05.2012 г., с което й е определена намалена трудоспособност в размер на 50% за срок от една година , като е посочено, че за този период не може да работи. В тази насока е и становището на Службата по трудова медицина „А.”, дадено във връзка със запитване на ответника. Въззивният съд не е възприел доводите на касаторката, че всъщност прекратяването на трудовото правоотношение е извършено на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ и че в този случай прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника и той е съгласен да я заеме. Приел е ,че здравният орган е дал заключение, че тя изобщо не може да работи за посочения срок, че не е било необходимо изискване на становище от инспекцията по труда, тъй като не е била трудоустроена и не е уволнена на някое от основанията по чл.333 ал.1 КТ.Не е счел за основателен и довода, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като подписът на предходна заповед, издадена от ректора бил различен от подписа му в обжалваната заповед.Не е намерил за основателно възражението,че с последващо частично ЕР №2317/132/10.09.2012 г., постановено по молба на касаторката, за допълнителна аргументация по трудова препоръка, е отбелязано,че тя не може да работи за срок от една година като чистачка, но може да бъде назначена като портиер, тъй като е издадено след прекратяването на трудовото правоотношение. Към тази дата тя е била в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по трудовия договор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа, че е налице такова по чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като с обжалвания съдебен акт съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата.По-нататък излага становище,че заповедта за уволнение трябва да бъде мотивирана и да съдържа фактически основания за прекратяване на договора, да съдържа данни относно причините и сроковете за настъпване на обективната невъзможност за изпълнение на трудовите задължения,че в процесната заповед е налице противоречие между фактически и правни основания, че причини свързани със здравословното състояние на работника не обуславят основание по чл.328 ал.1 т.12 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, а основание по чл.325 т.9 КТ,че основанията за прекратяване на трудовите договори са изчерпателно установени по нормативен път и не са заменяеми. Кой е материалноправният въпрос обаче от изложението не става ясно.Представя решения на различни по степен съдилища , за които не са налице данни,че са влезли сила и едно определение по чл.288 ГПК на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е обусловено от извеждането от страна на касатора на материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е станал причина за вземане на решението му, като общо основание за допускане на касационно обжалване.Необходимо е и обосноваване проявлението на този въпрос в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК, като допълнително основание за касационно обжалване. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК следва да се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК, които са предмет на разглеждане в следващия стадий на процеса-този по чл.290 ГПК, след успешна селекция на касационната жалба в стадия по чл.288 ГПК.В случая не е изведен обуславящ правен въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване.Изложените оплаквания от касаторката могат да бъдат квалифицирани като такива по чл.281 ГПК, но те не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство.Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГКТК, касационният съд не може да изведе сам правния въпрос въз основа на оплакванията и твърденията на касатора, тъй като ще наруши диспозитивното начало. За да докаже допълнително основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК касаторът е длъжен да представи влезли в сила съдебни решения, с които е създадена противоречива съдебна практика по поставен от него обуславящ въпрос. Определението на ВКС не представлява съдебна практика,тъй като с него не се създава сила на пресъдено нещо, а решенията на различните по степен съдилища се включват в съдебната практика когато влязат в сила- т.3 от цитираното ТР.Касаторът не е доказал наличието на поддържаното от него допълнително основание. Касационното обжалване се допуска след селекция на касационната жалба,при наличие на общо и допълнително основание за това. Необосноваването на общо и допълнително основание има за последица недопускането на касационно обжалване на решението на въззивния съд .
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 403/07.02.2013 г. по гр.д.№994/2012 г. на окръжен съд-гр.Б.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: