О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№948
гр.София, 25.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 784/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
В. Г. К./починала на 22.09.2010 год. и заместена в процеса от правоприемниците си В. Г. И. и Н. Г. К. с определение на Варненския окръжен съд от 13.10.2010 год./, е подала касационна жалба вх.№ 19638 от 10.06.2009 год. срещу въззивното решение № 590 от 07.05.2009 год. по гр.дело № 2225/2008 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3099 от 19.10.2007 год. по гр.дело № 2827/2006 год. на Варненския районен съд, 20-ти състав.
Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила с отказа на въззивния съд да спре производството по делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ до приключване на производството по висящото гр.дело № 2336/2008 год. на Варненския окръжен съд.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи необходимост от по-рационално тълкуване на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, с което би се достигнало до процесуална икономия и избягване на безполезно сезиране на съдилищата. Според жалбоподателя, развитото в касационната жалба разбиране по приложението на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ би довело и до развитие на правото като частен случай.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е допусната съдебна делба на дворно място в [населено място], [улица], цялото с площ * кв.м., съставляващо имот пл.№ * в кв.* по плана на 15-ти микрорайон, заедно с изградената в него едноетажна жилищна сграда с площ * кв.м., между съсобствениците и при квоти – за В. Г. К. – * ид.ч., за Т. А. П. – * ид.ч. и за Х. Л. К. – * ид.ч. По делото е безспорно, че съсобствеността върху процесния имот е възникнала по силата на отмяна на отчуждаването по чл.98 З./отм./ със заповед от 1985 год. с реституционно решение № 15/22.04.1996 год. на ВАС и наследяване – за ищцата В. К.; с отмяната на отчуждаването и реституция с решение от 02.07.1999 год. на Варненския окръжен съд по адм.дело № 472/1996 год. – за ищеца Т. А. П., а за ответника Х. Л. К. – въз основа на договор за дарение на * ид.ч. от Т. А. П., предмет на нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, нот.дело № * от * год.
В хода на първоинстанционното делбено производство, на 21.07.2007 год. В. Гр.К. и Т. Ат.П. са предявили срещу страните по договора за дарение от 12.03.2007 год. Т. А. П. и Х. Л. К. иск по чл.17, ал.1 ЗЗД за обявяване на сделката за нищожна, като симулативна-прикриваща продажба и е образувано гр.дело № 6197/2007 год. на Варненския районен съд, 19-ти състав. С определение от 11.10.2007 год. по гр.дело № 2827/2007 год. делбеният съд отказал да спре производството на основание чл.182, ал.1, б.”г” ГПК и постановил решение за допускане на делбата.
С въззивното решение е прието, че евентуално позитивно решение по иска по чл.17, ал.1 ЗЗД, предмет на гр.дело № 6197/2007 год. – прогласяване нищожността на дарението от 12.03.2007 год., не би довело до промяна в съсобствеността и квотите, при които е допусната делба на имота. Според окръжния съд, промяна може да възникне само при наличие на влязло в сила решение по чл.33 ЗС, след признато право на изкупуване на дела на съсобственика Т. А. П. от останалите съсобственици – жалбоподатели и след заплащане цената на имота. Прието е, че след като иск за изкупуване не е бил предявен, не е налице основание по чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ за спиране на делбеното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Жалбоподателката не се позовава на задължителна практика на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито сочи влезли в сила съдебни актове на районни, окръжни или апелативни съдилища, както и на състави на ВКС, в които при разглеждане на аналогични казуси да е бил разрешаван противоречиво въпрос по приложението на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./ в производство за съдебна делба, когато в същия или в друг съд има висящо дело по иска по чл.17, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД за обявяване нищожност на дарение, касаещо делбения имот-като симулативна сделка, прикриваща продажба, поради което липсва и предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. С касационната жалба и с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран процесуалноправен въпрос по приложението на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, а понастоящем на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, който да се нуждае от отговор по реда на чл.290 ГПК чрез тълкуване от касационната инстанция с оглед необходимост от промяна на съществуваща съдебна практика или за нейното осъвременяване поради непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба /срвн., т.4 от тълкувателно решение № 1 от 2009 год. от 19.02.2010 год. на О. на ВКС/. Съображенията на жалбоподателката за процесуална икономия /твърди се, че спирането на делбеното дело до влизане в сила на решението по иска по чл.17, ал.1 ЗЗД, би довело до целесъобразно спестяване на процедурно време/ не могат да обосноват предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото спирането на производството в хипотезата на чл.182, ал.1, б.”г” ГПК/отм./, респ. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК зависи от наличието на връзка на преюдициалност/обусловеност/ между две дела. Функцията на отвода за връзка между две искови дела е да обезпечи формираща се по висящ процес между същите страни сила на пресъдено нещо по преюдициално правоотношение. В случая, в жалбата се сочи, че докато няма влязло в сила решение, обявяващо дарението на процесния имот за симулативен акт, прикриващ продажба, не е възможно да се води иск по чл.33 ЗС. Това означава, че делбеното производство следва да изчака приключване не само на производството по иска по чл.17, ал.1 във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД, но и на евентуално последващо производство по иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС-за изкупуван по предпочитание от ищците по делбеното дело на идеалната част, продадена от техен съсобственик. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че за съдилищата не би съставлявало никакво затруднение да преценяват в аналогични казуси дали е налице изискуемата се от процесуалния закон връзка на преюдициалност между две дела, съставляваща основание за спиране на производството.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 590 от 07.05.2009 год. по гр.дело № 2225/2008 год. на Варненския окръжен съд по жалба вх.№ 19638 от 10.06.2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/