Определение №948 от 41638 по ч.пр. дело №3866/3866 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е ЛЕ Н И Е
№ 948
Гр.София, 30.12.2013 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 3866 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 11445/14.06.13г., постановено по ч.гр.д.№ 7725/13г. от Софийския градски съд, с което потвърдено разпореждане изх.№ 16555/17.01.13г. на ЧСИ М. П. по изп.д.№ 20098510400003 за връщане на приложената към възражението от 09.01.2013г. жалба срещу определените разноски по изпълнителното дело.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че съобщението за обжалваното разпореждане на съдебния изпълнител е редовно връчено на жалбоподателя при условията на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като връчителят е констатирал, че дружеството не се намира на адреса, вписан в търговския регистър. В жалбата не са били изложени доводи за неправилност на тези констатации.
Частният жалбоподател поставя въпроса за редовността на връчване на съобщението по реда на чл.50, ал.2 ГПК и за приложението на чл.50, ал.4 ГПК.
Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС е по молби за отмяна по чл.303 ГПК и няма задължителен характер за съдилищата съгласно ТР № 2/10г. от 28.09.11г. на ОСГТК на ВКС. Дадените разрешения представляват тълкуване на процесуалните разпоредби, но преценката за законосъобразност е предопределена от направените отбелязвания върху съобщението – дали е търговецът е напуснал адреса или връчителят не е могъл да намери достъп до канцеларията. Достоверността на отразените факти в съобщението би могла да бъде оспорвана, право от което страната не се е възползвала в производството по обжалване на разпореждането на съдебния изпълнител.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 11445/14.06.13г., постановено по ч.гр.д.№ 7725/13г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top