О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София 28.09.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова Илияна Папазова
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 571 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Й. Ц. и С. Й. П. със съдебен адрес в гр.С.,чрез процесуалния си представител-адвокат Д. против въззивно решение № 14 от 15.01.2010г. по в.гр.д.№ 464 по описа за 2009г. на Л.я окръжен съд,с което е отменено решение от № 221 от 9.06.2009г. по гр.д. № 39/2007г.на Л. районен съд и вместо него е постановено друго,с което е уважен предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД, като е обявен за окончателен сключения на 1.04.2003г. предварителен договор,по силата на който М. И. К. /починала на 10.10.2004г./ се е задължила-чрез пълномощника си Е. А. Р. продаде на П. И. И. от гр.Бургас общо дванадесет на брой имоти за сумата от 6 500 щатски долара.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба касаторите се позоват на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за начина,по който следва да вземе решението си колективен административен орган, за да бъде то валидно и по-специално –дали е задължително същото да бъде подписано от председател и секретар,пред вид разпоредбата на чл.15 ал.2 т.6 от ЗАП/отм./.Следва да се посочи,че пред вид позоваването от страна на касаторите в представеното изложение на казуална практика на ВКС /решение № 600 от 13.07.2009г.по гр.д.№ 240/09г.и № 311 от 31.03.2009г.по гр.д.№ 6477/07г./ и приетото в т.3 от ТР №1/2009г.на ОС на ГК и ТК на ВКС – като коректно настоящият съдебен състав квалифицира посоченото основание за допустимост-за такова по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си и да приеме за неоснователен довода на ответната страна,че ответниците не са собственици на процесните имоти поради нищожност на административните актове,с които им е възстановена собствеността и с които те се легитимират за собственици, въззивният съд е счел,че е спазено изискването за форма.Мотивирал се е,че при липса на изрична уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,следва да намери приложение действащата към момента на издаването на актовете норма на чл.15 от ЗАП/отм./,т.е. произнасянето на колективния орган следва да е с обикновено мнозинство.Тъй като такова е налице по всяко едно от спорните решения за възстановяване на собствеността,въззивният съд е счел,че наследодателката на ответниците е била собственик на процесните имоти към момента на подписване на процесния предварителен договор и е по установения ред е изразила воля за разпореждане с тях.
Пред вид тези решаващи мотиви на въззивния съд е ясно,че поставеният от касаторите въпрос за начина,по който следва да вземе решението си колективен орган,е от значение за изхода на спора.Същият обаче не е разрешаван противоречиво от съдилищата,поради което и подадената касационна жалба не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.Това е така,защото в решенията си съдилищата приемат/така е прието и в цитираните от касаторите две казуални решения на ВКС/, че за да е нищожно решението на П. комисия,то трябва да е подписано от незаконен състав.Въпросът за законността на състава не може да бъде разрешен съобразно нормата на чл.60 ал.4 от ППЗСПЗЗ/отм./,тъй като в нея е изброен само състава на комисията,но не и как тя взема решенията си. Този въпрос следва да се разреши съгласно общата норма на чл.15 ал.2 т.6 изр.последно от ЗАП/отм./.Вложеният в нея смисъл не е посоченият от касаторите,че за да е валидно едно решение,взето от колективен орган,то следва да е подписано от председателя и секретаря на този орган,а смисълът е,че тъй като колективният орган взема решенията си с обикновено мнозинство,за да бъде удостоверено,че е налице изискуемото се обикновено мнозинство, е достатъчно актът да бъде подписан от председателя и секретаря на този орган.
В конкретния случай-видно от всяко едно от процесните решения на ПК,постановени в полза на наследниците на И. Й. Д. за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд и върху земеделски земи, то те са издадени от компетентен орган,действащ в законен състав/вж.в този смисъл приетото заключение на експертизата/, подписани са от повече от половината от членовете на ПК /на всички решения липсва по един положен подпис-те или са с шест подписа при седемчленен състав на комисията или са с четири подписа при 5 членен състав на комисията/ и в този смисъл- са издадени при спазване на законовото изискване за форма. Обстоятелството,че две от решенията не са подписани от председател/тъй като в единия случай-към 28.07.1995г. същият е бил в отпуск за временна нетрудоспособност,а в другия случай- на 1.08.2001г.- е бил освободен от длъжност/,а в други липсва по един подпис на член на комисията поради отсъствието им от работа на съответната дата – не дава основание за друг извод,тъй като решенията са взети с изискуемото се обикновено мнозинство.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 15.01.2010г. по в.гр.д.№ 464 по описа за 2009г. на Л.я окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.