2
Определение по ч.т.д.№ 901/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София, 20.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 901 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК вр.чл.407 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от Р. А. Г. срещу Определение от 22.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 11894/2010 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено разпореждането от 05.02.2010 год. по гр.д.№ 20493/2008 год. на Софийски районен съд в обжалваната му част. С нея СРС е разпоредил издаването на изпълнителен лист за разноски в размер на 155.38 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Разноските са присъдени с издадената на 11.08.2008 год. по същото дело заповед по чл.410 ГПК. Мотивирал се е с това, че след издаването на заповедта, но преди депозиране на възражението, длъжникът Г. е погасил задължението си към „Т. София”АД, съобразно издадената заповед, но без присъдената сума по разноските. Във възражението си по чл.414 ГПК се е позовал на недължимост на платените суми. Поради това, образуваното производство по чл.422 ГПК по иска на Т. е било прекратено. С разпореждането си от 05.02.2010 год. съставът на СРС е прекратил заповедното производство и е обезсилил издадената заповед в тези нейни части, по които задължението е погасено. За непогасеното задължение за разноски е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Това разпореждане е под режима на чл.404 т.1 ГПК.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, поради това, че с нея се обжалва влязъл в сила съдебен акт.
Въззивното определение е постановено по реда на чл. 407 ал.1 ГПК и с произнасянето на СГС инстанционният контрол по отношение на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е изчерпан.
Това е така, поради обстоятелството, че въззивното определение не попада в обхвата на съдебните актове, посочени в чл.274 ал.3 ГПК. Процесуалният ред по ГПК-2007 е аналогичен с процесуалния ред за обжалване на разпорежданията за издаване на изпълнителен лист – чл.244 ал.1 ГПК (отм.). Разрешението, дадено в т.6 на Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК.
Предвид на горното и като счете частната касационна жалба за недопустима, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба на Р. А. Г. срещу Определение от 22.10.2010 год. по ч.гр.д.№ 11894/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС-Търговска колегия в 1-седмичен срок от съобщението на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.