О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 923/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Б. М. -процесуален представител на Й. К. срещу решение № 729 от 10.11.2008 год.на Окръжен съд- Б. ,постановено по гр.д. № 1137/2007 год.,с което е отменено решение № 808 от 13.06.2007 год.по гр.д. № 704/2007 год. на Районен съд- Р. ,с което е уважен предявения от касаторката установителен иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ против ОС”ЗГ”- Б. за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на К. Д. О. върху три ниви с площ от 5,00 дка , находящи се в землището на гр. Б..
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи ,че решението на въззивният съд противоречи на практиката на ВКС,както и противоречи на решението на първоинстанционния съд и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба-О. с. по земеделие и гори – Б. и О. Б. не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли установителния иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ въззивната инстанция е приела,че правото на собственост не може да се установява само с писменни декларации или свидетелски показания,тъй като тези писменни документи не са годни да установят собственически права в полза на праводателя на ищцата,а факта,че е посочен като една граница на имот в протокола за замяна от 10.03.1956 год.не го легитимира като собственик на имот. Записването в данъчните книги /1942-49 год/ е индиция за собственост и удостоверява само началото на владение,което би могло да доведе до придобиване на правото на собственост на друго основание,но което също не е осъществено,поради включването на имотите в ТКЗС.
Въпреки дадената възможност ищцата/сега касатор/ не е формулирала конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е посочила какви факти са установени по делото и е изложила доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с преценката на доказателствата. Следва да бъде отбелязано,че в него трябва да бъдат посочени конкретните предпоставки, на които се позовава касатора – дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или че е решаван противоречиво от съдилищата и/или че въпросът е от съществено значение за точното и еднаква приагане на закона, както и за развитието на правото. Основанията, на които се позовава касатора трябва да бъдат подробно развити, а не единствено да възпроизвеждат законовия текст. От значение е да се отбележи, че основанията за допустимост, визирани в чл. 280 ГПК, се различават от основанията за същинско касационно обжалване, изброени чл. 281 ГПК и представляващи пороци на въззивното решение. Изложените от касаторката основания,обуславящи допустимостта на касационното обжалване/допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила/са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос (материалноправен или процесуалноправен) води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 729 от 10.11.2008 год.на Окръжен съд- Б. ,постановено по гр.д. № 1137/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: