О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 17.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N5385/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [община], представлявана от кмета С. С. и процесуален представител адв. К. А.-Г., срещу решение от 28.05.2013 г. по гр.д.№110/2013 г. на окръжен съд-гр.М..
Ответницата по касационната жалба Н. И. А. в писмен отговор, подаден чрез процесуалния й представител адв.М. М., я оспорва. Претендира разноски.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по неоценяеми искове, а оценяемият иск е обусловен.
С обжалваното решение е потвърдено решение от 10.01.2013 г. по гр.д.№ 480/2012 г. на районен съд-гр.М.. С него е призната за незаконосъобразна заповед № 170-Т/04.07.2012 г.,поправена със заповед № 173-Т/06.07.2013 г. на кмета на [община], с която е прекратено трудовото правоотношение на ответницата по касационната жалба, на основание чл. 328 ал.1 т.6 КТ ,възстановена е на длъжността „главен специалист административно обслужване”, заемана преди уволнението, присъдено й е обезщетение въз основа на чл.225 ал.1 КТ в размер на сумата 3 296,52 лв., за времето от 05.07.201`2 г. до 28.12.2012 г. през което е останала без работа, ведно със законната лихва от 03.09.2012 г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 430 лв.Решението е отменено в частта, с която касаторът е осъден да й заплати разноски над сумата 410 лв.и е уважено искането му за присъждане на такива в размер на сумата 13,37 лв.,която е влязла в сила.Въззивният съд е мотивирал решението си, като е приел,че за да е законосъобразно уволнението по чл.328 ал.1 т.6 КТ трябва да е настъпила промяна в образователните или професионалните изисквания, при запазване на заеманата длъжност и да е налице обективно несъответствие на образованието или професионалната квалификация на работника с изискваните за нея.Счел е, че промяната в наименованието на длъжността от „главен специалист административно обслужване” на „главен специалист административно обслужване и общински архив” и добавянето на нови функции в т.5.21 и 5.22 от длъжностната характеристика, които не променят характера на работата , а се запазват изцяло старите трудови функции ,не представлява създаване на нова длъжност, а сочи на запазването й . Според длъжностното разписание в сила от 01.02.2012 г., отдел А., в който е работила ответницата по касационната жалба и заеманата от нея длъжност са закрити. Създадени са отдел А. и ЧР и длъжност „главен специалист административно обслужване и общински архив”, но тя е продължила е да заема старата длъжност.Отговаряла на изискванията за нея и се справяла много добре с възложената й работа, според приложените в личното й досие формуляри за оценка в периодите след 01.12.2008 г., за всеки от които е получила оценка 2- изпълнението е над изискванията. На 02.07.2012 г. й е връчена длъжностна характеристика за длъжността по новото щатно разписание , според която са запазени всички основни задължения и са добавени някои нови: към изискваното средно образование е въведена професионална област- икономика, информатика, а към изискването за компютърна грамотност е добавено M. Access.Запазени са всички други длъжностни характеристики: длъжностно ниво по ЕКДА, място на длъжността в структурата, цел, възлагане, планиране и пр.Ответницата по касационната жалба е поканена да представи документи за завършено средно образование с професионална област- икономика, информатика , програмиране и документ за работа с уеб платформи за управление на съдържанието във връзка с новите изисквания по длъжностната характеристика, а след това й е връчено предизвестие и трудовото й правоотношение е прекратено.Изискването за професионална квалификация,каквото ответницата по касационната жалба не притежава, е въведено от 01.12.2012 г.,но след като тя е продължила да работи,следва че работодателят се е съгласил с това несъответствие. Изискването за компютърна грамотност е за изпълнение на длъжността- основание по чл.328 ал.1 т.11 КТ, то не е поддържано и не засяга образованието или квалификацията.Промяната в изискванията за изпълняваната работа е по целесъобразност и съдът не може да контролира въвеждането й , освен в случаите , когато представлява злоупотреба с право на работодателя, което се поддържа от ответницата по касационната жалба. Прието е, че изискването за професионална квалификация средно образование с професионална област икономика, информатика, е въведено необосновано,тъй като видно от длъжностната характеристика служителят няма задължения, изискващи специални икономически познания и такива в областта на информатиката и въвеждането им не е наложено от обективна необходимост, а е с цел да бъде прекратено трудовото правоотношение. Промени в изискванията за заеманата преди уволнението длъжност не са настъпили, а за новонаименуваната длъжност изискванията са настъпили преди тя да бъде заета от ответницата по касационната жалба, като и двете не попадат в предпоставките по чл.328 ал.1 т.6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.Ако се приеме, че в действителност е създадена нова длъжност ,промяната в изискванията за заемането й също трябва да е настъпила след сключване на трудовия договор.С оглед на изложеното въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно.
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК , касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с основанието по т.1 извежда следния процесуалноправен въпрос: задължително ли е въззивният съд да обсъди доказателствата и доводите на страните и да изложи мотиви за приетите от него фактически и правни изводи и може ли да не излага мотиви по фактите и правните изводи,като препрати към първоинстанционния съдебен акт,когато като основание за въззивно обжалване се сочи необоснованост на първоинстанционното решение; задължително ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви при потвърждаване на първоинстанционното решение, когато се твърди нарушение по чл.236 ал.2 ГПК. Счита,че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК, т.19 и решение № 990/24.03.2010 г. по гр.д.№47/2009 г., І г.о.Така формулираният въпрос е обусловен от становището на касатора за неправилност на въззивното решение и за допускане на процесуални нарушения , представляващи основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК.Те не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК.Освен това не е налице препращане към мотивите на първоинстанционното решение, а твърдението че не са изложени собствени мотиви от въззивния съд не може да бъде споделено,доколкото такива са налице в обем от осем страници .
По –нататък в изложението си касаторът поставя следния въпрос: подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя ,съобразно нуждите на производството,след сключване на трудовия договор, да предвиди нови изисквания за заеманата от работника длъжност ,както и налице ли е промяна в изискванията за заемане на длъжността и работникът отговаря ли на тези изисквания. Твърди,че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК ,тъй като въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с решения № 696/12.07.2001 г. по гр.д.№1716/2000 г., ІІІ г.о., решение № 2115/06.01.2006 г., ІІІ г.о., решение №_ 241/13.03.2007 г. по гр.д.№1212/2004 г., ІІІ г.о.,решение № 3/20.01.2011 г. по гр.д.№621/2010 г. , ІІІ г.о.,последното постановено по реда на чл. 290 ГПК,според които преценката на работодателя е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Въпросът е релевантен, но не е налице отклонение от тази практика. В много решения , постановени по реда на чл.290 ГПК това разрешение е доразвито, като е прието,че е допустима преценка дали работодателят е упражнил добросъвестно своето право . Нарушение по чл.8 ал.1 КТ ще е налице , когато се установи,че единствената му цел е чрез промяната да постигне прекратяване на трудовото правоотношение на работника. Тази преценка се прави, когато е налице позоваване на злоупотреба, като се изследва не дали работодателят има обективен интерес от промяната в изискванията за заемане на определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението за злоупотреба,както е и в настоящия случай. В този смисъл са : решение № 71 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 284/2012 г., IV г. о., решение № 192 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., решение № 85 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 760/2012 г., IV г. о., решение № 66 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 870/2012 г., III г. о., решение № 350 от 17.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 75/2012 г., III г. о., решение № 239 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 799/2011 г., IV г. о., решение № 321 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г., III г. о., решение № 417 от 19.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 143/2011 г., IV г. о. , решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о. и др.
Извежда се и материалноправният въпрос: налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ при положение,че преди уволнението работодателят е утвърдил за заеманата от работника или служителя нова длъжностна характеристика, с която за същата длъжност освен трудовите функции по длъжностна характеристика за заеманата до сега длъжност са предвидени и допълнителни трудови функции.Твърди се ,че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 730/29.11.2010 г. по гр.д.№28/2010 г.,ІІІ г.о.Въпросът е фактически и е свързан с несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд ,че добавените нови функции не променят характера на работата.С ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГК-т.1 е прието,че поставеният от касатора правен въпрос не трябва да е свързан с възприемането на фактическата обстановка на въззивния съд или с обсъждане на събраните по делото доказателства.Освен това, според разрешенията в цитираното решение на ВКС, ако наред с въвеждането на нови изисквания за образование или професионална квалификация, се променят и трудовите функции на длъжността, изцяло или отчасти, работодателят може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но на основание съкращаване на щата по чл. 328 ал.1 т.2 КТ, а не на основание чл. 328 ал.1 т.6 КТ. В своите изводи въззивният съд не се е отклонил от така приетото. Становището на касатора за необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд, не може да бъде обсъждано в настоящото производство по чл.288 ГПК, оплакване по обосноваността се разглежда в производството по чл.290 ГПК.
Във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се извежда въпросът: промяната в изискването за специалност промяна в образованието или в професионалната квалификация по смисъла на чл.328 ал.1 т.6 КТ ли е, или е промяна по смисъла на чл.328 ал.1 т.11 КТ.По така формулирания въпрос въззивният съд не е направил правен извод и поради това той не е релевантен.Разрешението,дадено от него, е че промяната в професионалната област на притежаваното от ответницата по касационната жалба образование се обхваща от хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 КТ, но че тя е извършена при злоупотреба с право от страната на работодателя.Поради това не може да се приеме,че е налице отклонение с приетото в решение № 476/04.04.2012 г. по гр.-д.№1413/2010 г., ІV г.о.,включително и относно характеризирането на професионалната област като основание по чл.328 ал.1 т.6 КТ.Съотношението в разпоредбите на чл. 328 ал.1 т.6 и т.11 КТ е разгледано с оглед нововъведеното изискване относно компютърните познания , като е прието, че то следва да се квалифицира по чл. 328 ал.1 т.11 КТ.Това основание за прекратяване на трудовото правоотношение не е поддържано от касатора.Този извод на въззивния съд също е в съответствие със създадената съдебна практика- решение № 208 от 23.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2009 г., III г. о., решение № 10 от 3.02.2006 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2003 г., III г. о., решение № 1219 от 31.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 3455/2001 г., III г. о. и др.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. За да бъде селектирана касационната жалба касаторът следва да докаже правния си интерес ,обосновавайки наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационно обжалване. Общото основание е извеждането на правен въпрос, обусловен от правните изводи на въззивния съд, които са от значение за изхода на делото и са включени в предмета на делото.Той не може да бъде формулиран от касационния съд въз основа на твърденията и оплакванията на касатора, тъй като това ще доведе до нарушаване на диспозитивното начало.Не е обосновано и допълнително основание по чл.280 ал.1 ГПК- проявлението на изведения обуславящ въпрос в някоя от хипотезите по чл. 280 ал.1 ГПК. Изводите на въззивния съд не се отклоняват от задължителната съдебна практика, не е налице и противоречие с казуална съдебна практика. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК изобщо не е обосновано.Изложените аргументи от касатора са във връзка със становището му за неправилност и необоснованост на решението на въззивния съд. Тези оплаквания по своя характер са такива по чл. 281 ГПК и могат да бъдат предмет на обсъждане едва в следващата фаза на процеса, ако бъде допуснато касационното обжалване.
На основание чл.78 ал.3 ГПК следва на ответницата по касационната жалба да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита в размер на 150 лв.,заплатени в брой според посоченото в представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2013 г. по гр.д.№110/2013 г. на окръжен съд-гр.М..
ОСЪЖДА Община –гр.Б. да заплати на Н. И. А. сумата 150 /сто и петдесет/ лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: