О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София 26.01.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 2742 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Т. И. К., чрез адв. К. С. против решение № 78/21.02.2014 г. по в.гр.дело № 21/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 906/29.11.2013 г. по гр.дело № 2298/2013 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Средно общообразователно училище „Д. Г.” [населено място] иск за отмяна на заповед № 876/14.05.2013 г. и заповед № 913/27.05.2013 г., с които са наложени дисциплинарни наказания „Забележка” и „Предупреждение за уволнение”.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. относно доказателствената сила на свидетелските показания на авторите на частния свидетелстващ документ по чл.180 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС-решение № 748/17.02.2011 г. по гр.дело № 801/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 375/28.12.2012 г. по гр.дело № 1347/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 506/08.09.2010 г. по гр.дело № 705/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК, 2. следва ли въззивната инстанция да изложи фактически и правни съображения, които да позволят проверка на правилността на крайните му изводи с оглед императивната разпоредба на чл. 236,ал.2 ГПК, решен в противоречие с практиката на ВКС – решение № 166/15.07.2013 г. по гр.дело № 1285/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК.
Ответника по касационната жалба СОУ”Д. Г.” [населено място], чрез адв. К. К. в писмен отговор е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като същите са разрешени в съответствие с цитираната практика на ВКС и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн. чл.357,ал.1 КТ, вр.чл.188,т.1 и т.2 КТ.
От фактическа страна е прието, че със заповед № 876/14.05.2013 г., връчена на жалбоподателката-ищца при отказ на последната е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. Прието е, че основанията за наложеното наказание са посочени в заповедта както следва – закъснение за час на 25.03.2013 г. – нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.1 и т.3 КТ, поради невъзможност да бъде изпълнена възложената планирана работа опит на ищцата на 18.03.2013 г. да представи урок по математика ЗП тема № 78, като урок за нови знания – нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.8 КТ, неизготвяне и представяне за утвърждаване от директора годишно разпределение на темите по математика З., тема по математика ЗП, описана от ищцата в материалната книга да 18.03.2013 г. неотговаряща на утвърденото от директора годишно разпределение на темите по математика ЗП, нарушение от Т.К. на Наредба № 6/28.05.2001 г., неспазване правилника за устройство и дейността на училището, Правилника за вътрешния трудов ред в училището, задълженията на работника записани в длъжностната му характеристика, представляващи нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.10 КТ.
Съдът е приел за установено по делото с оглед приложеното писмо изх. № 194/08.04.2013 г., че на ищцата са искани обяснения от работодателя за всички посочени в заповед № 876/14.05.2013 г. нарушения на трудовата дисциплина, за които след това й е наложено дисциплинарно наказание „забележка”. По спорния по делото въпрос достигнало ли е до знанието на ищцата искането на работодателя да даде писмени обяснения съдът е приел, че писмото на работодателя, с което са поискани обяснения за извършените дисциплинарни нарушения е връчено на ищцата при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Прието е, че процесното писмо в частта, с която е удостоверен отказа с подписа на двама свидетели представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и относно достоверността на вписаното обстоятелство е разпитана свидетелка – Р. Г.. Съдът е взел предвид показанията на последната и е приел за установено, че пред свидетелката ищцата е отказала да подпише или да даде обяснения във връзка с констатираните в протоколите нарушения, описани и в процесните писма и да подпише заповед № 876. Възприети са и показанията на разпитаната свидетелка К.К., според които на ищцата са искани обяснения във връзка с констатираните дисциплинарни нарушения. Съдът е обсъдил писмените доказателства, на които се е позовала ищцата писмо изх. № 287/04.06.2013 г., съответно писмо изх. № Р 122-1315/31.10.2013 г.,на Регионален Инспекторат по образованието П. и е направил извода, че от същите не е установено неизпълнение на задължението на работодателя по чл.193, ал.1 КТ. Прието е, че в случая се прилагат разпоредбите на чл.193,ал.3 КТ – обясненията на ищцата-жалбоподател не са били изслушани или дадени по нейна вина.
Прието е неоснователно възражението на ищцата, че дисциплинарното наказание „забележка” не е наложено, тъй като заповедта на работодателя не й е връчена по предвидения ред в КТ. Прието е, че заповед № 876/14.05.2013 г., с което е наложено процесното дисциплинарно наказание е връчена на жалбоподателката при отказ да я получи, удостоверен с подписи на четирима свидетели. С оглед на тези съображения съдът е приел, че при налагане на дисциплинарното наказание „забележка” работодателят е спазил императивните разпоредби на чл.194,ал.1 КТ, чл.193,ал.1 КТ и чл.195,ал.1 и 2 КТ.
Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е приел за установено по делото, че ищцата е извършила дисциплинарните нарушения, описани в атакуваната заповед № 876/14.05.2013 г. Прието е, че описаните в заповедта действия и бездействия представляват нарушения на трудовата дисциплина. Прието е, че фактическите обстоятелства в заповедта за 25.03.2013 г., представляват нарушения по чл.187,т. 1 КТ – закъснение и по чл.187,т.3 КТ неизпълнение на възложената работа, че нарушението е съществено за професията, тъй като пречи за упражняването й за определено време, в което служителят следва да е на разположение на работодателя,че засяга пряко учениците, които в предвиденото за това време не усвояват в час заложения учебен материал. Прието е, че според вътрешните правила на училището това нарушение на трудовата дисциплина може да се квалифицира и като такова по чл.187,т.10 КТ.
Прието е, че опитът на ищцата на 18.03.2013 г. да представи урок по математика ЗП тема № 78 като урок за нови знания пред директора и зам.директора на училището представлява нарушение по чл.187,т.8 КТ – злоупотреба с доверието на работодателя. Посочил е също, че останалите нарушения, извършени от ищцата са по чл.187,т.10 КТ, пр.1-во, 2-ро и последно КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред и определени при възникване на трудовото правоотношение. Съдът е приел, че описаното в т.3 нарушение в заповедта не е конкретизирано като извършено деяние и момент на извършването, поради което съдът е направил извода, че същото не може да е основание за законосъобразно налагане на дисциплинарно наказание, че останалите нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани, като такива по чл.187,т.10 са установени от събраните доказателства по делото. При тези съображения съдът е извел извода, че е налице основанието за реализиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, чрез налагане на дисциплинарно наказание. Прието е, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършените дисциплинарни нарушения и на останалите критерии, въведени в чл.189,ал.1 КТ.
По заповед № 913/27.05.2013 г. съдът е приел, че същата е връчена лично на ищцата на 27.05.2013 г. Прието е, че със заповедта е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на ищцата като извършените дисциплинарни нарушения са описани в заповедта както следва: неправилно планирани учебни седмици по математика ЗП, вследствие на което от 04.02.2013 г. до 28.03.2013 г. се е получило разминаване с една седмица между реални, предложени от учителя и утвърдени дати по седмици от директора, несъответствие на темите, записани в материалната книга и предвидените в тематичното разпределение на учебния материал по ЗП, утвърдено от директора за периода 17.09.2012 г. до 07.03.2013 г., несъответствие на темите, записани в материалната книга и предвидените в тематичното разпределение на учебния материал по З., незаверено от директора за периода от 21.09.2012 г. до 28.03.2013 г., несъответствие в целите на обучението по З., което надгражда и затвърждава знанията и уменията на учениците по ЗП – тема „умножение, разместително свойство”, взета в З. на 21.12.2012 г., като урок за нови знания, а в ЗП темата”умножение”, взета на 30.01.2013 г. като урок за нови знания, а „разместително свойство” на 05.02.2013 г. като урок за нови знания, темата „умножение и деление с 2”,взета в З. на 18.01.2013 г., като урок за нови знания, а в ЗП на 18.02.2013 г. и на 19.02.2013 г. същата тема отново като урок за нови знания, темата „умножение и деление с 3”, взета в З. на 25.01.2013 г. като урок за нови знания, а в ЗП на 26.02.2013 г., на 28.02.2013 г., 04.03.2013 г. и на 05.03.2013 г. същата тема взета като урок за нови знания, темата „умножение и деление с 4”, взета в З. на 08.02.2013 г. като урок за нови знания, а в ЗП на 06.03.2013 г.и на 07.03.2013 г. като урок за нови знания, всички представляващи нарушение на трудовата дисциплина по чл.187,т.10 КТ.
По възражението на ищцата, че не е спазена процедурата по чл.193,ал.1 КТ при налагане на дисциплинарното наказание съдът е приел, че с писмо изх. № 203/16.04.2013 г. е установено, че на ищцата са искани обяснения за всички дисциплинарни нарушения, посочени в заповед № 913/27.05.2013 г. Прието е, че това писмо е връчено на ищцата при отказ, удостоверен с подписа на двама свидетели. Според съда обяснения не са изслушани или дадени от ищцата по нейна вина, поради което процедурата по чл.193,ал.1 КТ е изпълнена от работодателя.
Прието е от съда, че заповед № 913/27.05.2013 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” е мотивирана – посочено е в какво се изразява нарушението, времето на извършване на същото, посочено е наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага, че всички императивни законови разпоредби от КТ за налагане на дисциплинарното наказание са спазени от работодателя.
Относно възражението на жалбоподателката Т. К. за идентичност на нарушенията в заповед № 913/27.05.2013 г. и описаните в заповед № 876/14.05.2013 г. съдът е приел същото за неоснователно. Прието е, че предметния обхват на всяка от заповедите е различен, съответно описаните във всяка от тях нарушения са през различни периоди от време. За да направи извода съдът е съпоставил всяко от дисциплинарните нарушения, описано в заповед № 913/27.05.2013 г. с тези, описани в заповед № 876/14.05.2013 г. Направил е извода за липса на предпоставките за прилагане на чл.189, ал.2 КТ по отношение на всяко от посочените нарушения на трудовата дисциплина в заповед № 913.
Въззивният съд е приел, че описаните нарушения в заповед № 913/27.05.2013 г., представляват нарушения на трудовата дисциплина, че с оглед тежестта и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Приел е също, че наложеното дисциплинарно наказание е в съответствие с критериите на чл.189,ал.1 КТ- взети са предвид тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и поведението на ищцата.
При тези съображения съдът е направил извода, че обжалваната заповед е законосъобразна, а предявения иск за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание е неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос, формулиран в изложението.
С решение № 748/17.02.2011 г. по гр.дело № 801/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че частният свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на документа, че съгласно чл. 180 ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Според съдебния състав издателите на частния свидетелстващ документ, ако не са страни по делото, може да бъдат разпитани като свидетели за установяване на тези факти, че за доказването им не е необходимо свидетелите да възпроизведат съдържащите се в документа техни изявления. Прието е, че доказателствената сила на свидетелските им показания се определя от потвърждаването на участието им в издаването на документа и посочването по какъв начин са узнали удостоверените факти – дали са очевидци на осъществяването им, или са убедени в осъществяването им от други факти, на които са очевидци и кои са тези други факти, както и дали са узнали тези факти от трети лица, или от някоя от страните по делото. Същото становище е изразено в решение № 375/28.12.2012 г. по гр.дело № 1347/2011 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 506/08.09.2010 г. по гр.дело № 705/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК. С въззивното решение съдът е разрешил правния въпрос по аналогичен начин. Въззивния съд е възприел показанията на свидетелката Р.Г. – очевидец на удостоверения факт, в подкрепа на които са и показанията на св. К. и е изложил извода, че ищцата е отказала да подпише писмото, с което работодателят е поискал да даде обяснения за извършените в заповед № 876 нарушения на трудовата дисциплина, както и е отказала да подпише посочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”, че е отказала да подпише писмото, с което работодателят е поискал да даде обяснения за извършените в заповед № 913 нарушения на трудовата дисциплина. С оглед на това е извел и правния извод за приложение разпоредбата на чл.193,ал.3 КТ – преди налагане на дисциплинарното наказание обяснения не са изслушани или дадени от ищцата по нейна вина в която хипотеза работодателят е спазил процедурата по чл.193,ал.1 КТ.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, поставен в изложението.
С решение № 166/15.07.2013 г. по гр.дело № 1285/2012 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл. 290 ГПК е застъпено становището, че императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви, че при въззивното производство съдът при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Прието е, че в мотивите на решението съдът обсъжда доказателствата за всички правно релевантни факти и посочва кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Правният въпрос въззивният съд е разрешил по същият начин. С въззивното решение съдът е извършил преценка на всички събрани по делото доказателства и е направил свои фактически и правни изводи по предмета на спора, съответно е посочил кои факти е преценил за установени и кои за недоказани. Изложени са мотиви по всички доводи на жалбоподателката, съответно и на ответника по жалбата, които са от значение за решението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката Т. И. К..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 200 лв. разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 78/21.02.2013 г. по в.гр.дело № 21/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 2066/20.03.2014 г. подадена от ищцата Т. И. К., [населено място], [улица], № 41, общ.П., чрез адв. К. С..
Осъжда Т. И. К., [населено място], [улица], № 41, общ.П. да заплати на Средно общообразователно училище „Д. Г.”, [населено място], [улица] сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: