5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№95
София.24.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2094/2014 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. К., срещу решение № 239 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 3212/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав, с което след отмяна на решение № 1020 от 31.05.2012 г. по т.д. № 2510/2011 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав са отхвърлени предявените срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], искове по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 56 195.02 лв. – възнаграждение за довършителни работи по договор за изработка от 31.05.2005 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и по чл.86 ЗЗД за сумата 20 230.74 лв.- обезщетение за забава.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, с искане за касирането му. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за неприложимост на чл.293, ал.2 и ал.3 ТЗ, тъй като по този начин е изключена възможността за наличие на постигнато между страните съгласие за последващо изпълнените допълнителни СМР, които сключеният между тях договор допуска. Поддържат се доводи за противоречие между мотиви и диспозитив предвид препращането към мотивите на първата инстанция, базирани изцяло на договора за строителство от 31.05.2005 г., за наличие на реално изпълнение на СМР, приети от възложителя без възражения, като същевременно е направен извод за недоказаност, от страна на ищеца, извършените СМР да са извършени по договор за строителство от 31.05.2005 г. К. счита, че след като в договора е предвидена възможност за извършване на допълнителни СМР/извън приложението към договора/ по предварително съгласувани цени, липсата на допълнително споразумение относно цената на допълнителните СМР не съставлява пречка размерът на дължимото възнаграждение да се определи при приемането на работата, както е процедирано в случая. Подробни фактически и правни съображения са изложени в жалбата, с искане за отмяна на въззивното решение, с произтичащите правни последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните правни въпроси: „1. Ако е налице договор за изработка между двама търговци, който предвижда допълнително изпълнение на работи извън конкретно описаните в приложение при наличие на допълнително договорени цени в допълнително споразумение и не е налице такова предварително допълнително писмено споразумение, а вместо него е налице предадена и приета работа за същия строителен обект, описана по видове, количества и единични цени, издадени, приети и осчетоводени от двете страни фактури за предадена и приета работа, допълнително признание на задължението по издадените фактури в споразумение за прихващане и липса на възражение от страна на възложителя на работите след получена покана за плащане, липса на възражение, че е налице друг договор за процесните СМР, дали е налице неизпълнено задължение за допълнително извършени СМР по договор за изработка по арг. от чл.293, ал.2 и ал.3 ТЗ, или е налице неизпълнение на задължение за заплащане на извършени и приети от възложителя СМР по друг договор за изработка, или е налице право на изпълнителя за търси обезщетение за извършени СМР на извъндоговорно основание”; 2. Относно отстраняване на пропуски в доклада на първоинстанционния съд – недокладване на факти от значение на делото и указване на страните разпределението на доказателствената тежест във връзка с тези факти; 3. Относно тълкуването на договорите съобразно чл.20 ЗЗД. По тези въпроси касаторът поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на множество решения на ВКС, съответно приложени.
Поддържа се и допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси: „1.Следва ли съдът да откаже да приложи чл.292, ал.1 ТЗ, когато първоинстанционният съд не е докладвал относно подлежащия на доказване факт – наличие на трайни търговски отношения или следва да допълни доклада на първата инстанция и да укаже разпределението на доказателствената тежест на страните и 2. Може ли съдът да откаже приложението на принципа, залегнал в чл.293, ал.3 ТЗ като се позове на чл.20а от ЗЗД, без да отчете действия на страните по изпълнение на договор за изработка и осчетоводяването на възникналото задължение от двете страни.”
Ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител адвокат Т. А., счита, че не са налице основания за допускане на обжалването, а по същество се поддържат доводи за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са развити в постъпил по реда на чл.287 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че e налице предаване и приемане на извършените от ищцовото дружество строително-монтажни работи, описани в протоколи обр.19 № 14 и № 15 от 29.01.2008 г., за които са издадени две фактури, подписани и надлежно осчетоводени от страните. По отношение фактическото предаване и приемане без възражения на процесните СМР и с оглед процесуалната възможност по чл.272 ГПК е препратено към мотивите на първата инстанция. Независимо от тези изводи, решаващият състав е направил извод, че описаните в представените протоколи обр.19 СМР не са предмет на договора за строителство от 31.05.2005 г. – не са посочени в Приложение № 1 към договора, липсва допълнително писмено споразумение за предварително договаряне на цените на допълнителните СМР, а и последните са друг вид работи, а не СМР до груб строеж на процесната жилищна сграда. Изразено е разбирането, че след като с изрични договорни разпоредби страните са уредили отношенията си във връзка с изменение на договора, съответно за заплащане на допълнително изпълнени работи извън определените в Приложение № 1 към договора, които имат силата на закон за страните/ чл.20а ЗЗД/ и след като не се твърди сключването на допълнително споразумение за предварително договорени цени за тези СМР, то не може да се приеме, че те са включени в предмета на договора.
Обективираното в двустранно подписано на 09.06.2010 г. споразумение за прихващане признание на възложителя за задължението му по двете фактури не е зачетено от съда, предвид липсата на отразяване във фактурите, че основание за задължението на възложителя е именно договора от 31.05.2005 г.
За неприложими са счетени разпоредбите на чл.292, ал.1 и чл.293, ал.2 и ал.3 ТЗ, по съображения, че в протоколите обр.19, фактурите и споразумението за прихващане страните не са посочили, че СМР са изпълнени съгласно уговореното в договора, съответно, че възнаграждението се дължи на основание договора. Съдът е констатирал, че относимостта на фактурите с №№ 332 и 333 от 29.01.2008 г. към договора от 31.05.2005 г. е отразена в изпратената от ищеца-изпълнител покана за доброволно изпълнение, връчена на ответника, но е приел, че това не би могло да обоснове приложението на посочените разпоредби от ТЗ, тъй като извършването и предаването на процесните СМР е станало почти три години и половина преди връчването на поканата.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за тълкуването на договорните клаузи съобразно критериите по чл.20 ЗЗД. С оглед мотивите към обжалвания съдебен акт, този въпрос е обуславящ за изхода на делото. За доказана следва да се приеме и поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по 1 на чл.280, ал.1 ГПК, предвид приложените към жалбата решения по т.д. № 333/2011 г., ІІ т.о. на ВКС, решение по гр.д. № 222/2009 г., ІV г.о. на ВКС и решение по гр.д. № 680/2011 г., І г.о. на ВКС.
Всички останали правни въпроси са относими към правилността на въззивното решение, която не може да се преценява в производството по селекция на касационните жалби.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 239 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 3212/2012 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, шести състав.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе държавна такса в размер на 1 528.52 /хиляда петстотин двадесет и осем лева и петдесет и две стотинки/ лева по сметка на ВКС, в едноседмичен срок от съобщението и в същия срок да представи платежен документ по делото. При неизпълнение на указанията, касационното производство по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на указаната държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: