О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 06.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1097/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представляван от адв. Р.Н. от ВАК, против въззивно решение №116 от 02.12.2013г. по в.гр.д.№ 253/2013г. по описа на Окръжен съд [населено място]. С това решение е обезсилено решение №315 от 26.08.2013г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д.№ 1194/2012г., с което е уважен предявен иск по чл.203 ал.1 във връзка с чл. 206 ал.1 КТ и Н. А. Н. е осъден да заплати на [фирма] сумата 1556лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 28.06.2012г. до окончателното изплащане, и сумата 602,24лв. деловодни разноски, и е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът по чл.203 ал.1 във връзка с чл. 206 ал.1 КТ е процесуално недопустим при неразвита процедура по чл. 210 от Кодекса на труда.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. За спазване нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК съдът следи служебно. Съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК размерът на цената на искове за парични вземания е търсената сума. В случая е предявен иск по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 206, ал. 1 КТ с цена под 5000лв. Процесуалният закон предвижда в случая двуинстанционно разглеждане на делото, поради което с оглед установената в процесуалния закон недопустимост на касационното обжалване, производството по подадената касационна жалба следва да бъде прекратено, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивната инстанция.
Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството, образувано по нея – прекратено.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма], представлявано от адв. Р.Н. от ВАК, против въззивно решение №116 от 02.12.2013г. по в.гр.д.№ 253/2013г. по описа на Окръжен съд [населено място].
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1097/2014г. по описа на ВКС, ІІІ ГО.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :