О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София,11.02.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 510 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. Н. М. срещу Решение № 278 от 21.01.2008 год. по гр.д. № 613/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на “Т”О. срещу решението от 26.01.2007 год. по гр.д. № 4079/2003 год. на Софийски градски съд. С него са били отхвърлени предявените от „Текам“О. срещу Д. Н. М. и съпругата му И. А. М. обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД; чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.240 ал.2 ЗЗД. Като е счел, че исковете с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД и чл.240 ал.2 ЗЗД са основателни изцяло, въззивният съд е отменил отхвърлителното решение по отношение на тях и ги е уважил. Оставил е в сила решението на СГС в частта с която е отхвърлен искът за неустойка. Като необжалвано от „Текам“О. , въззивното решение е влязло в сила в тази част.
За да приеме, че главният иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД е основателен, въпреки, че е предявен преди договорената дата за връщане на заема, въззивният съд е счел, че договорът е развален предсрочно от заемодателя поради това, че заемателите са били неизправни по отношение на задължението по чл.240 ал.2 ЗЗД – периодично плащане на договорни лихви. Приел е за недоказано твърдението на ответника М, че задължението за лихви по този договор е било погасявано, чрез предоставяне на „Текам“О. правото да събира наемната цена от предоставени под наем на трети лица помещения, принадлежащи на търговско дружество на М.
В изложението (депозирано като молба) по чл.284 ал.3 т.1 ГПК Д. М. , чрез пълномощника си бланкетно се позовава на всички основания чл.280 ал.1 ГПК. Формулировката на съществения материалноправен въпрос е, че това е въпросът за нищожността на сключения между страните договор, поради неговата симулативност, като твърдението е че произнасянето на САС по защитната теза на касатора (че договорът е нищожен) е „в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Приложени са три решения на ІІ г.о. на ВКС и едно на ІV г.о. на ВКС, представляващи практика по чл.26 ал.2 ЗЗД.
Всъщност, тезата на М. пред инстанциите по същество е била, че задължението за лихви е било погасявано изправно и то по посочения от него способ, като плащането е било приемано от „Текам“ООД. Същинското иницииране на процеса е от неговия солидарен съдлъжник И. М. , която действайки в ущърб на съпруга си и укривайки документи от значение за спора – цели обсебване на собствеността и ограничаване на правата му. Тези обстоятелства САС е приел за недоказани.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, съществен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този материалноправен или процесуалноправен (а не фактически) въпрос, произнасянето по който е обусловило изхода на спора.
Анализът на твърденията на М. пред СГС и САС налага извода, че правната им характеристика, всъщност е за симулативност на процеса, а не за нищожността на договора поради симулация. Нещо повече – тезата му е била не просто, че договорът за заем е действителен и е породил действие, а и че той е изправна страна по него. Погасявал е задълженията си, поради което не са налице предпоставките за развалянето на този договор и искът с правно основание чл.88 ал.1 вр.чл.240 ал.1 ЗЗД за връщане на заемната сума е преждевременно предявен.
Т.е. въпросът за действителността на самия договор не просто не е обуславящ, а и въобще не е бил релевиран нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд.
Както бе посочено по-горе, самото изложение е бланкетно и от съдържанието му не би могло да се изведе нито едно от основанията по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК, свързано с някакъв друг съществен въпрос, обусловил изхода на спора и произнасянето по който би допринесло за точното прилагане на закона (и кой закон) и развитие на правото. Т.е. релевантни основания по чл.280 ал.1 ГПК не са изложени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 278 от 21.01.2008 год. по гр.д. № 613/2007 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.