2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
Гр.София, 22.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Т. Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 832 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Х. А. Л., гр.София срещу определение № 10039/08.07.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 7946/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 31.03.10г. по ч.гр.д.№ 13639/09г. на Софийския районен съд за обезсилване на основание чл.415, ал.2 ГПК на заповед по чл.417 ГПК от 08.04.09г., издадена по ч.гр.д.№ 13639/09г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците “Марсинвест” ООД, С. И. В. и М. С. К., гр.София не вземат становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че длъжниците са депозирали възражение по чл.414 ГПК на 30.06.09г., а първоинстанционният съд е връчил на заявителя съобщение по чл.415, ал.1 ГПК на 20.07.09г., като в определения от закона срок не са представени доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането, поради което правилно заповедта за изпълнение е била обезсилена.
Частният жалбоподател поставя въпроса дали уведомяването на лицата, които са управители на търговско дружество, но и лично солидарно задължени, може да настъпи в различни моменти и откога текат сроковете за депозиране на възражение за управителите и за самото дружество.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос не е от значение за делото, тъй като въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт за обезсилване на издадената заповед за изпълнение поради неспазване на срока за предявяване на установителния иск, за чийто начален момент е счетена датата на връчване на съобщението от съда – 20.07.09г. Дали, възраженията по чл.414 ГПК са постъпили в срок е въпрос, който не е коментиран във въззивното определение, тъй като в частната жалба до СГС заявителят е твърдял единствено, че не му е било връчено съобщение по чл.415, ал.1 ГПК. От друга страна, въведеният въпрос не изисква тълкуването на конкретна правна норма, а представлява изложение на защитна теза на жалбоподателя. В представените определения на съдилищата са обсъждани други въпроси, като съображенията на жалбоподателя не са споделени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 10039/08.07.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 7946/10г. от Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: