3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№950
Гр.София, 09.12.2103 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1558 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 7976/30.11.12г., постановено по гр.д.№ 9973/12г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 31.05.12г. по гр.д.№ 5999/11г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма], [населено място] за прогласяване на нищожността на предварителен договор от 05.06.2009г. за продажба на офис № 3 в [населено място], м.”Х. С.”, [улица] и за осъждане на ответника да върне имота и да заплати сумата от 1000 лв., частичен иск от 37723.71 лв., на основание чл.45 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че сключеният между страните предварителен договор за продажба от 05.06.09г. не е нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради липса на съгласие. Решаващият състав се е позовал на заключението на техническо-документалната експертиза, от което не се доказвала тезата на ищеца – настоящ касатор, че последната страница от договора представлявала подписан от управителя друг документ, а не предварителният договор. Изложени са съображения, че според вещото лице е възможно тази пета страница от договора да е отпечатана на същия принтер, както и първите четири, но след като е отстранено зачапването върху барабана. Въззивният съд е проследил и последователността и логическата връзка в клаузите на договора, както и разменената кореспонденция между страните, включително възраженията на ищеца за цената, но не и относно съществуването на договора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Касационната жалба и изложението съдържат изцяло оплаквания за неправилност на въззивното решение, насочени към твърдения за нарушения на процесуалните правила от въззивния съд при обсъждане на доказателствата и при формиране на вътрешното му убеждение относно приетите за доказани факти и обстоятелства по спора, както и по тълкуване на клаузите на договора. Основанията, поддържани от касатора, изискват възприемане на твърденията му, че липсва съгласие на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество за сключване на договора, които се относими към обосноваността на въззивния акт, а не към тълкуването или приложението на закона. Представеното с молбата от 03.06.13г. постановление на СРП на привличане на обвиняем не обосновава приложното поле на касационното обжалване, а при приключване на наказателното производство евентуално би било налице основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК за отмяна на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7976/30.11.12г., постановено по гр.д.№ 9973/12г. от Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.