О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 950
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 386/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК във вр.чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. К. срещу решение от 12.12.2008 год.на Окръжен съд- М. ,постановено по гр.д. № 258/2008 год.,с което е отменено решение от 27.06.2008 год.по гр.д. № 588/2007 год. на М. районен съд и е отхвърлен,като неоснователен предявения от касаторката установителен иск с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ против ОСЗГ Б. за признаване правото на възстановяване собствеността на наследниците на Д. А. Л. върху 14 броя земеделски земи,всички находящи се в землището на с. Б.,обл. Монтана.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по процесуално правен въпрос-за допустимостта на иска за възстановяване на конфискувани земеделски земи по Наредбата – закон за съдене от Народния съд виновниците за въвличанепБългария в Световната война …,чието правилно и справедливо разрешаване било от значение за развитие на правото.
Ответната страна-Общинска служба”З” Б. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на въззивния съд потвърдено като законосъобразно и обосновано.
Ответната страна-Община Б. не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли установителния иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ въззивната инстанция е приела,че в тежест на ищцата/сега касатор/е било да представи доказателства установяващи,че процесните земеделски земи са различни от тези описани в заявлението до ПК Б. ,за част от които са налице две позитивни решения от 1996 год. и 1997 год. на ОСЗГ- Б. ,а именно за 112,915 дка. Недоказано е останало и обстоятелството,дали конфискуваните земи попадат в приложното поле на чл.10 ал.14 от ЗСПЗЗ,поради което искът като неоснователен е отхвърлен.
Не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на канкретни факти. В случая въпросът по който въззивният съд се е произнесъл е процесуалноправен – за тежестта и начина на доказване- пълно и пряко,съгласно чл.127 ал.1 ГПК/отм./на правото на собственост на ищцата – касатор в производството по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ и по специално доказване,че процесните земеделски земи са различни от заявените и частично възстановени от ОСЗГ,както и,че именно за тях не е подавано заявление,което е необходима предпоставка за уважаване на иска. По този въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика ,поради което произнасянето на ВКС по него не би било от значение за развитието на правото. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторката не е изложила никакви доводи в посочените насоки,както и не е посочила този процесуалноправен въпрос,по който иска ВКС да се произнесе.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК-не се касае за основополагащ правен въпрос решаван противоречиви от съдилищата поради различно тълкуване на правната норма,а оттук и да е от значение за развитие на правото.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.12.2008 год.на Окръжен съд- М. ,постановено по гр.д. № 258/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: