О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
гр. София 12.10.2017 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 18 септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1001 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. Д. П., чрез адв. Г. П. против решение № 2228/22.11.2016 г., постановено по гр.дело № 3176/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 15.12.2015 г. по гр.дело № 601/2015 г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която искът е уважен за разликата над 1200 лв. до 13 000 лв. и разноските и вместо това е отхвърлен предявения от В. Д. П. от [населено място] срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за заплащане на разликата над 1200 лв. до сумата от 13 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е постановена оправдателна присъда по нохд № 813/2005 г. по описа на РС Враца, влязла в сила на 25.10.2014 г., като неоснователен, както и в частта на въззивното решение, с която е потвърдено решение № 535/15.12.2015 г., по гр.дело № 601/2015 г. на Врачанския окръжен съд в отхвърлената част на предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 13 000 лв. до 47 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението са поставени въпросите както следва: 1. от значение ли са за размера на обезщетението: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда, броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр., фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, 2. при определяне на обезщетението съдът следва ли да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното и обезвъзмездяване, решени в противоречие с практиката на ВКС. Цитирани са решения на състави на ВКС, постановени по чл.290 ГПК. 3. решението е неправилно и поради неправилно тълкуване на събраните доказателства, което води до извод за необоснованост – касационно основание по чл. 281,т.3 ГПК. Според жалбоподателя поставените въпроси в изложението са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба – Прокуратура на РБългария не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу въззивно решение, което в обжалваната част, подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В обжалваната част на въззивното решение съдът се е произнесъл по предявен иск с пр.осн.чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
От фактическа страна е прието за установено, че с постановление от 27.02.2002г. по преписка вх.№ 23/2002г., дознател при Р.-В. е образувал дознание против В. Д. П., затова, че на 12.11.2001г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Д. П. К., управител на [фирма] [населено място], че ще му заплати доставените 64 180 л. дизелово гориво, като му е причинил имотна вреда в размер на 64 180лв.
С постановление за привличане на уличено лице от 17.05.2002г., на ищеца В. П. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр.чл.209 ал.1 НК. С постановление от 04.10.2002г. е изменено обвинението, като е повдигнато обвинение, че процесното деяние П. е извършил след предварителен сговор с П. Ц. А. и съставлява престъпление по чл.211, ал.1, пр.1 вр. чл.210, ал.1 т.2 и 5, вр.чл.209 ал.1 НК. Със същото постановление на ищеца е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1500 лв.
Прието е, че на 20.09.2004г. е изготвено обвинително заключение и на 02.12.2004г. Районна прокуратура гр.Враца е внесла обвинителен акт срещу ищеца в Pайонен съд гр.Враца, и е образувано НОХД № 919/2004г. по описа на Pайонен съд Враца. Поради допуснати процесуални нарушения, съдията-докладчик е прекратил производството и е върнал делото на Районна прокуратура Враца за отстраняване на допуснатите нарушения. Впоследствие Районна прокуратура Враца е внесла нов обвинителен акт на 20.06.2005г. и е образувано НОХД № 813/2005г. по описа на Pайонен съд Враца.
От приложеното НОХД № 813/2005г. по описа на Pайонен съд Враца е прието за установено, че за периода от 21.12.2006г. до 28.05.2008г. подсъдимият П. е бил в неизвестност, не е представил по делото уважителни причини за своето неявяване, поради което в о.с.з. на 21.12.2006г., на основание чл. 66, ал.1 НПК е изменена мярката му за неотклонение от „подписка“ в „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. и му е наложена ограничителна мярка – „забрана за напускане пределите на страната“, като е обявен за местно издирване.
В о.с.з. на 05.04.2007г. мярката му за неотклонение е
изменена от „парична гаранция“ в „задържане под стража“ и е обявен за
общо държавно издирване. На 27.05.2008г. В. П. е установен
в [населено място], при което е задържан и преведен в Затвора В. за
изпълнение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„задържане под стража“. В последствие взетата мярка за
неотклонение е изменена в „парична гаранция“ и ищецът се е явявал редовно на заседанията по НОХД № 813/2005г. по описа на PC Враца.
С присъда №1/07.01.2013г. постановена по НОХД № 813/2005г. по описа на Pайонен съд Враца ищецът В. П. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение, като присъдата по отношение на него е потвърдена с присъда № 22/09.10.2014г. постановена по ВНОХД №403/2014г. по описа на ОС Враца. Същата е влязла в сила на 25.10.2014г.
Съдът е приел, че наказателното производство е приключило, след близо 12 години и пет месеца, с оправдателна присъда, считано от повдигане на обвинението спрямо ищеца, а не от образуване на делото, като мярката за неотклонение е изменена от парична гаранция в задържане под стража единствено поради неявяване на ищеца в о.с.з. на 21.12.2006г., без да сочи уважителни причини за това на основание чл.66, ал.1 НПК. С оглед на това е изведен извод, че налагането на най-тежката мярка за неотклонение не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, доколкото единствено поведението на пострадалия е довело до изменение на мярката в по-тежка такава.
Относно претърпените неимуществени вреди съдът е възприел показанията на свидетелите М., И. и Б.. От показанията е прието за установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, тревожност, усещане за проявена към него несправедливост, влошаване на психическото и физическото му състояние – повишил кръвното налягане, пушел много, не говорел, бил отчаян, странял от хората, че е налице уронване на престижа му в обществото, накърняване на доброто му име, че същият живее в малък град като М., занимавал се с търговия на цигари и алкохол, а след обвинението вече всички го смятали за измамник, бил без пари, никой не искал да работи с него.
Относно доводите на ищеца, че в резултат на преживения стрес от воденото срещу него наказателно производство се е влошило здравословното му състояние и е отстранен оперативно единият му бъбрек въззивният съд е преценил за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че същите са недоказани да се намират в причинно- следствена връзка с повдигнатото обвинение. Според въззивния съд от представените по наказателното дело и пред въззивната инстанция писмени доказателства, решение на ТЕЛК от МБАЛ АД В. и епикриза от 11.10.2014г. е установено, че ищецът страда от вродена аномалия на отделителната система, бъбречно каменна болест и възпалителен процес, че същият е имал проблеми с бъбреците, датиращи от 2001г. т.е. още преди да бъде образувано процесното наказателно производство срещу него. С оглед на посоченото е формиран извод, че това обстоятелство не може да се свърже пряко с преживения стрес от воденото наказателно производство, по което е оправдан.
Прието е, че воденият наказателен процес в период от повече от 12 години, надхвърля разумните срокове и е довел до негативни психически преживявания за ищеца, стрес, чувство за несигурност и пр. Прието е също, че от представеното по НОХД № 813/2005г. по описа на PC-Враца свидетелство за съдимост на ищеца П., същият е осъждан общо девет пъти, като шест пъти е за престъпления идентични на настоящото обвинение – измами и присвоявявания, чрез използване на неистински документи, които паралелни наказателни производства са били висящи в периода, през който е продължило и процесното наказателно дело. С оглед на това според съда не може по категоричен начин да се приеме, че именно този наказателен процес е довел до влошаване здравословното състояние на ищеца. Посочил е, че е налице и рецидив по отношение един и същи тип престъпления, независимо от факта, че по процесното обвинение ищецът е оправдан.
Въззивният съд е приел, че основанието за ангажиране отговорността на държавата чрез органите на прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективен факт и ако спрямо лицето е било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, което впоследствие е било прекратено, поради това, че деянието не е извършено от това лице, респ. ако лицето е оправдано, а наложената мярка за неотклонение е отменена поради липса на законно основание – несъставомерност, изразяваща се в липса на авторство тези обстоятелства дават основание обвинението да бъде квалифицирано като незаконно, независимо от това, че отделните процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на разследващия орган.
Прието е за установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че е налице повдигнато и поддържано обвинение от органите на прокуратурата спрямо ищеца за тежко умишлено престъпление – „измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай“, че това обвинение е незаконно, доколкото лицето е било оправдано от съда с влязла в сила присъда, поради това, че не е извършил от обективна страна състава на вмененото престъпление, че във връзка с това обвинение е била взета мярка за неотклонение парична гаранция, изменена в „задържане под стража“ за времето от 22.05.2008г. до 12.06.2008г. т.е. само 20 дни, поради неговото неявяване в о.с.з. без да сочи уважителни причини за това, както и че от тези действия на прокуратурата на последния са причинени неимуществени вреди – обстоятелства, които обуславят наличието на елементите на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Въззивният съд е приел, че според правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да установи по реда на пълното доказване настъпилото влошаване на общия му здравословен статус и психическо състояние, претърпените болки и страдания, както и наличието на причинно-следствената връзка между тях и воденото срещу него наказателно производство, претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името му и репутацията му.
Посочил е, че в конкретния случай е недоказана пряката причинно-следствена връзка между вредите и незаконното обвинение. Изводът е обоснован с установеното обстоятелство от приложеното свидетелство за съдимост, че спрямо ищеца са се водили няколко паралелни наказателни производства за деяния, извършени при условията на рецидив. Прието е, че това прави невъзможно точно и ясно разграничение на обема вреди, причинени в резултат единствено на процесното обвинение.
Според въззивния съд от събраните гласни доказателствени средства е установено, че предприетото наказателно преследване срещу ищеца във връзка с процесното деяние, се е отразило неблагоприятно върху личността му и неговото емоционално, здравословно, и най-вече психическо състояние – психически срив. Променил се характерът му – от оптимистичен и уравновесен човек се превърнал в емоционално нестабилен, затворен и неконтактен, податлив на стрес, склонен към тревожни и депресивни преживявания. Приел е, че това конкретно обвинението не би могло да доведе до засягане името му пред съседите и приятелите, голяма част от които започнали да го отбягват, като е посочил, че от свидетелството за съдимост е установено, че репутацията му е пострадала многократно преди и по време на процесното наказателно производство.
Съдът е приел за доказан факта на причинени неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на общия здравословен статус и най-вече психическо състояние, което се е отразило отрицателно спрямо взаимоотношенията му със семейството, но не и до опозоряване пред обществото и в частност пред съседите и приятелите. С оглед посоченото е прието, че обезщетението следва да бъде определено по размер до сумата от 1200 лв. Според въззивния съд това обезщетение не следва да включва и кумулира обезщетение за задържането под стража. За да формира извода е взел предвид факта, че за периода от 21.12.2006 год. до 27.05.2008 год. П. не се явявал в съдебни заседания и е бил в неизвестност, обявен е бил за общодържавно издирване и по тази причина, делото е отлагано многократно и то за период от 1 год. и 6 месеца. Приел е, че поведението на ищеца попада в хипотезата на чл.5, ал.2 30Д0В за съпричиняване на вредоносния резултат.
При тези съображения съдът е посочил, че е налице съвпадение на крайния резултат от изводите на първата и въззивна инстанции по отношение основателността на иска, а по отношение на размера на обезщетението е приел, че жалбата на Прокуратурата е основателна. С оглед на това е прието, че решението следва да отмени в осъдителната му част за разликата над 1200 лв. до 13 000 лв., като искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част съдът е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос от изложението.
С решение № 200/16.06.2016 г. по гр.дело № 1019/2016 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса как следва да се прилага общественият критерий за справедливост при определяне на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и в частност кои обстоятелства трябва да се отчитат при определяне на паричния еквивалент на моралните вреди. Прието е, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Според съдебния състав обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Прието е, че наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване.
В същата насока е разрешението на правния въпрос в цитираните от жалбоподателя решения: № 63/18.03.2016 г. по гр.дело № 5124/2015 г. на ВКС, III г.о., № 229/15.07.2013 г. по гр.дело № 1179/2012 г. на ВКС, IV г.о., № 62/22.02.2016 г. по гр.дело № 4776/2015 г. на ВКС, IV г.о., постановени по чл.290 ГПК.
Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с посочената практика на ВКС. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът е съобразил всички конкретно установени факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за ищеца. Съдът е взел предвид тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение на ищеца, неблагоприятното въздействие на наказателното преследване върху личността му и неговото емоционално, здравословно и психическо състояние, промяната на характера, влошения здравословен статус и най-вече психическото състояние, което се е отразило отрицателно спрямо взаимоотношенията със семейството. С оглед на тези конкретно установени обстоятелства по делото съдът е формирал правни изводи относно приложение разпоредбите на чл.52 ЗЗД и е определил обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата 1200 лв. Правните изводи на въззивния съд не са в отклонение от цитираната практика на ВКС. Поради това не се установява основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос.
Неоснователни са доводите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос.
С решение № 200/16.06.2016 г. по гр.дело № 1019/2016 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и паричното им обезвъзмездяване. Според същото решение, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, в който смисъл са и задължителните постановки на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК ВКС. Прието е, че обстоятелства от значение за размера на обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитета на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и пр. фактори, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Правният въпрос въззивния съд е разрешил по същият начин. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е определен от съда след преценка на всички установени по делото обстоятелства, подробно посочени в мотивите на обжалваното решение, относими към претърпените от ищеца неимуществени вреди, като е съобразен и принципа за пропорционалност между претърпените от ищеца неимуществени вреди и паричното им възмездяване. Тъй като правният въпрос не е разрешен в отклонение с практиката на ВКС не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по същия въпрос.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по третия въпрос от изложението. Така формулиран въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касае правилността на обжалваното решение и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК К. съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. С оглед на това тълкуване съдът намира, че третия въпрос от изложението не е правен и само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки, предвидени в чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първи и втори въпроси от изложението. Според т.3 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Жалбоподателят не е цитирал и представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК отменен по същия правен въпрос, за да се извърши преценка дали поставените въпроси са разрешавани противоречиво от съдилищата. Следователно не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по първи и втори въпрос от изложението.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите, поставени в изложението от жалбоподателя В. Д. П..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2228/22.11.2016 г. по гр.дело № 3176/2016 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 19155/27.12.2016 г., подадена от ищеца В. Д. П., [населено място], [улица], вх.Б, ет.5, ап.9, чрез адв.Г. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: