О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
София, 24.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 3041/2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С. М. Н.,чрез пълномощника му адв.К. Й. срещу решение от 15.01.2013 г. по гр.д.№330/2012 г. на Окръжен съд-гр.М..
Ответницата по касационната жалба М. М. Д. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, тъй като предмет на обжалване е решение по иск с цена над 5000 лв.
С обжалваното решение е отменено решение от 05.10.2012 г. по гр.д.№1692/2011 г. на районен съд-гр.Л. в частта, с която предявеният от касатора иск въз основа на чл.59 ЗЗД е уважен за разликата над сумата 2052 лв. до размер на сумата 2 580 лв. и вместо това е постановено отхвърлянето му. Решението на районния съд в частта ,с която искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 6 368 лв. е потвърдено.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че на касатора е бил предоставен от комисия при АПК-гр.Л. имот за лично ползване от 0,860 кв.м., представляващ лозе и овощна градина в м. „С.”, в землището на [община].Същият бил част от имот с идентификатор № 44238.207.108 с площ от 2,550 дка, който бил възстановен и предаден във владение на ответницата.Касаторът засадил трайни насаждения и направил подобрения в него, за обезщетяването на които първоначално предявил иск по чл.59 ЗЗД в размер на сумата 4 000 лв., като изрично посочил в исковата молба, че не е включил построената от него вила.В хода на делото пред първоинстанционния съд увеличил претенцията си на 6 368 лв., като освен подобренията, описани в исковата молба претендирал и стойността на тоалетна, ламаринена барака и вила.Исканото изменение било счетено за такова в размера на иска и било допуснато. Първоинстанционният съд е уважил иска до размер на сумата 2 580 лв., от които 1 250 лв. за трайни насаждения и 1 330 лв. за първоначално претендираните подобрения, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 02.12.2012 г. Искът до пълния му размер, включително и за претендираните допълнително подобрения е отхвърлен. Решението е обжалвано изцяло от страните. Въззивният съд е приел, че касаторът няма права по чл.72 ЗС вр. пар.4-в от ПРЗ ЗСПЗЗ, тъй като ползването на имота не му е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, както и права на недобросъвестен владелец по чл.74 ЗС. Счел е, че за защитата си той разполага само с иска по чл. 59 ЗЗД. Приел е, че неправилно е уважена претенцията за трайните насаждения, тъй като съгласно пар.70 ал.1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ трайните насаждения в земеделски земи с възстановено право на собственост не се заплащат на собствениците на земите. Счел е също така, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 214 ал.1 изр.3 ГПК, като е допуснал изменение на иска, тъй като освен увеличение на размера е въведен и нов предмет на делото извън първоначално заявения. Поради това е намерил, че подобренията, които не са предмет на първоначалната искова молба- тоалетна-30 лв., ламаринена барака-186 лв. и вила- 2850 лв., на обща стойност 3066 лв. не следва да бъдат разглеждани в настоящото дело, а в отделно исково производство.Тези негови изводи не са дали отражение в диспозитива на решението. Прието е, че стойността на трайните насаждения възлиза на сумата 1 250 лв., а на подобренията по първоначалната искова молба -на 2052 лв.според заключението на назначената тройна съдебно-техническа експертиза. Крайният извод на въззивния съд е , че искът по чл.59 ЗЗД е основателен до размер на сумата 2052 лв., а за разликата до 6 386 лв. е неоснователен.
В изложението на касационните основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят твърди, че отхвърлянето на иска за сумата 1 250 лв., представляваща стойността на трайните насаждения е в нарушение на материалния закон, тъй като правилото на пар.70 ПЗР на ППЗСПЗЗ е приложимо за разпределение имуществото на бившите ТКЗС. Относно приложението на чл. 214 ал.1 ГПК намира, че изводите на въззивния съд, че е въведен нов предмет, като са претендирани нови подобрения и едновременно с това е поискано увеличение цената на иска са в противоречие с решение № 1/27-03.2012 г. по гр.д.№1106/2010 г., ІV г.о. , решение №87/14.07.2011 г. по гр.д.№688/2010 г., І т.о. ,решение №9 /07.03.2011 г. по гр.д.№406/2010 г., І т.о. и решение №431/20.12.2011 г. по гр.д.№455/2011 г., ІІІ г.о. ,постановени по реда на чл. 290 ГПК .Поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.В касационната жалба касаторът излага и становище,че решението на въззивния съд е недопустимо, тъй като се е произнесъл извън оплакванията направени във въззивната жалба на ответницата.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Според разясненията , дадени с ТР №1/19.02.2010г., по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГКТК, т.1, служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 ГПК, като даденото разрешение с ТР №1/2001 г. на ОСГК,т.10 следва да намери приложение и в този стадий от процеса. Въпросът за евентуалната нищожност или недопустимост следва да бъде разгледан, дори и да не е бил поставен от касатора. В случай, че в производството по чл.288 от ГПК съдът приеме, че съществува вероятност обжалваното решение да не е валидно или да не е допустимо, е длъжен да го допусне до касационен контрол, а окончателната преценка ще се извърши с решението по същество .
В процесния случай касационният съд констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли по нередовна искова молба. Въззивният съд като инстанция, разглеждаща спора по същество, е длъжен да посочи правната квалификация на иска и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба по аргумент от чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича както от функциите му, така и от императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран и от действащия ГПК, т. 4 на ТР на ОСГК на ВКС на РБ № 1/2001 г. не е загубила своето значение. В конкретния случай касаторът е предявил иск по чл.59 ЗЗД, съдържащ множество отделни пера, чийто размер не е посочен поотделно.
Предвид изложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол без да се поставят на обсъждане и преценка изложените от касатора основания за допустимост на касационния контрол.
Поради изложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 15.01.2013 г. по гр.д.№330/2012 г. на Окръжен съд-гр.М..
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 127,36 лв. и да представи документ за това.В противен случай производството ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на трето г.о. за насрочване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: