О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 951
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 337/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. К.,чрез процесуалните й представители адв. Е. Ц. и адв. Н. А. срещу решение № V* от 07.11.2008 год.на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. № 679/2008 год.потвърждаващо решение № 875 от 06.06.2008 год.по гр.д. № 1427/2007 год. на Бургаски районен съд,с което са отхвърлени,като неоснователни предявените от касаторката установителни искове с правно основание чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ против ОСЗГ С. и Община С. за признаване правото й на възстановяване собствеността,в качеството й на наследник на Д. Г. Д. и Зафирка Д. Г. върху 10 броя земеделски земи,всички находящи се в землището на С.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Твърди се,че въззивният съд се произнесъл по процесуално правен въпрос-нередовна искова молба,не кредитиране на писменните доказателства и заключенията на вещото лице,неизяснена фактическа обстановка и липса на инициатива на въззивната инстанция за изясняване на обективната истина,чието правилно и справедливо разрешаване е в противоречие с практиката на ВКС ,както и по материално правен въпрос – точното приложение на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ,решаван противоречиво от съдилищата. Освен това разрешеването им от касационния съд ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците-ОСЗГ- С. и Община С. не са депозирали писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК,
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да отхвърли установителния иск по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ въззивната инстанция е приела,че процесните имоти не са отразени по емлячните партиди на наследодателя на касаторката,а посочването на наследодателя й като една граница на чужд имот не е достатъчно доказателство,за да се приеме,че той е бил собственик на процесните имоти,тъй като доказателствата са косвени и създават само предположение за право на собственост. Вписаните в партидата на наследници на Д. земеделски земи са били заявени на собствено основание по административен ред от един от всичките му наследници –,а с друга част от тях наследниците на Д. Д. са се разпоредили през 1946 год.,която част не е предмет на настоящия процес.
На първо място следва да се посочи,че изложените от ищцата – касатор основания,обуславящи допустимостта на касацоинното обжалване относно процесуално правния въпрос,който по съществото си представлява допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК вр.чл.281 ГПК. Основанията за касационно обжалване обаче са релевантни за проверката на въззивното решение по същество,докато в настоящето производство по чл.288 ГПК,ВКС преценява единствено дали касационната жалба следва да бъде допусната до разглеждане от гледна точка на наличието на визираните в чл.280 ГПК предпоставки. Поради това ВКС не дължи произнасяне по тези доводи с настоящия съдебен акт. Що се отнася до въпроса за точното приложение на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ,то по него има богата практика на ВКС,а по редица спорни въпроси по приложението на ЗСПЗЗ и задължителен тълкувателен акт /ТР № 2/25.06.1996 год. по гр.д. № 2/96 год. на ОСГК на ВС/. Съобразно правилото на чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ в приложимата му към момента на предявяване на иска редакция,лицата пропуснали да подадат заявления в определения от закона срок,могат да установят с иск срещу съответната общинска служба по земеделие само с писменни доказателства правото да възстановят собствеността си върху земеделските земи. В подкрепа на твърденията си ищцата – е представила нотариални актове от 1937-1940 год.на физически лица – бежанци,оземлени в рамките на созополското землище и скици на имотите им,в които наследодателят й е посочен като една от границите,а също така и нотариални актове от 1925 и 1928 год.за закупуване на земеделски имоти от физически лица,в които отново една от границите е наследедателят й Д. Д. Липсват други писменни доказателства за собственост. Въззивният съд не е придал решаващо значение на извлечението на емлячния регистър,а именно на липсата на данни процесните имоти да са отразени по емлячните партиди на наследодателя на касаторката,а изводите му за недоказаност на твърдяното от ищцата – право се основават на съвкупната преценка на доказателствата по делото. В конкретния случай ищцата – касатор се е позовала на ТР № 2/96 год. на ОСГК,съгласно което предметът на установяване на иска по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ е както фактът на пропуснатия срок,така и основателността на търсеното право на възстановяване на собствеността. Въззивният съд не е решил спора в отклонение от разрешението дадено в посоченото решение,а доколкото се позовава на решение № 1035/27.07.1994 год.по гр.д. №1657/93 год.на ІV г.о.на ВС и решение № 1* от 19.09.2008 год.по гр.д. № 1665/2007 год. на БОС следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените,макар и при друга фактическа обстановка.
Не е налице и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание е налице в случаите,когато решението на ВКС по повдигнатия от страната материалноправен или процесуален въпрос ще допринесе за еднообразното тълкуване на закона,ще доведе до отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика,на непълноти или неясноти на правните норми,с което ще съдейства за развитието на правото. Освен това,доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на канкретни факти. В случая въпросът по който въззивният съд се е произнесъл е процесуалноправен – за тежестта и начина на доказване съгласно чл.127 ал.1 ГПК/отм./на правото на собственост на ищцата – касатор в производството по чл.11 ал.2 ЗСПЗЗ и по специално доказване на титула на собственост върху процесните земеделски земи,както и,че именно за тях не е подавано заявление,което е необходима предпоставка за уважаване на иска. По този въпрос не е налице непълнота или неяснота в правната уредба,съществува последователна и многобройна съдебна практика,поради което произнасянето на ВКС по него не би било от значение за развитието на правото и за точоното прилагане на закона. За пълното следва да бъде посочено,че в настоящия случай касаторката не е изложила никакви доводи в посочените насоки,както и не е посочила този процесуалноправен въпрос,по който иска ВКС да се произнесе.
По изложените съображения касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V* от 07.11.2008 год.на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. № 679/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: