О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
София, 21.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2500/2015 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Е.Б. – пълномощник на П. М. Д., срещу решение № 406/18.12.2014 г. на Старозагорски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 1419/2014 год.,с което е потвърдено решение № 786/ 09.07.2014 г. по гр.д. № 4478/2013г. на Старозагорски районен съд,в частта , в която касаторът е осъден да заплати на С. П. Г. сумата 4 000 лв. – частичен иск от 6 400 лв.,представляваща неоснователно обогатяване от ползването на собствения й лек автомобил ,за периода месец май 2008 год.-месец юли 2012 год.,ведно със законната лихва,считано от 25.09.2013 год. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, преповтарящо касационната жалба, се сочи бланкетно чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по основанията визирани в чл.281 ал.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност изразяваща се в неправилното приложение на материалния закон.Сочи се бланкетно и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси : възражението за придобивна давност преклудира ли се с отговора;ответникът реално притежава ? ид.ч.от МПС,т.е.евенуално дължи обезщетение от момента на поканата,а не за минало време;следва ли да бъдат обсъдени всички доказателства по делото;воденето на чужда работа без пълномощие,основание ли е за отговорност по чл.59 ЗЗД.
Ответната страна – С. П. Г. ,посредством процесуалния си представител – адв. М.К., е депозирала писмен отговор,в който са изложени съображения, че подадената жалба не следва да бъде допускана до касационно обжалване, а по същество е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат, въззивният съд в рамките на проверката по реда на чл.269 ГПК и след преценка на твърденията на страните и доказателствата по делото е приел,че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата обстановка – процесният автомобил марка „М.”, рег. [рег.номер на МПС] , е регистриран на името на ищцата на 08.06.2001 г. ; договорът от 05.08.2004 г., сключен между бащата на ответника/сега касатор и ищцата, наречен „нотариален”, но без нотариална заверка на подписите, поражда облигационни отношения между страните; нотариалната покана до ищцата, изпратена на 05.06.2009 г., невръчена, както и наказателно постановление № ПО- 34/11.02.2010 г., установяват, че ищцата е била поканена до 30.06.2009 г. да се яви пред нотариус и да заяви кога ще си вземе автомобила и ще заплати на ответника и брат му /разпитания по делото свид.С./ сумата, която баща им е дал за него; наложената й глоба за това, че на 18.09.2009 г. около 11.15 ч. в [населено място], жк .”О. 2”, е паркирала собствения си автомобил на тротоара срещу [жилищен адрес]. С оглед на тези факти е приел,че очевидно към датата на изпращането на нотариалната покана, както и към 18.09.2009 г. автомобилът е бил в [населено място], паркиран на тротоара – на адреса на ответника, т.е. колата е била във фактическата власт /в държане/ на ответника.Преценявайки гласните доказателства и представения електронен фиш за управление на процесния автомобил с превишена скорост на 24.07.2012 год.съдът е приел,че в периода месец май 2008 год.- месец юли 2012 год. автомобилът е бил в държане на ответника и за този период се е обогатил,ползвайки го и спестявайки си разходите за наем. Приел е за преклудирано наведеното с писмената защита на ответника възражение за придобивна давност и е определил обезщетението на ищцата за лишаването й от ползването на автомобила за посочения период на база среден пазарен наем.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване няма съдържанието, предписано от закона, тъй като не е посочен кой е материалноправния или процесуалноправния въпрос, обусловил изхода на спора по начин, по който касационното обжалване би било допустимо. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.Изложените от касатора основания /необсъждане на доказателствата по делото/са относими към правилността на решението и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Аргументацията за наличието на основанието по т.1 и т.2 на чл.280 ГПК за допустимост на касационното обжалване, изразяваща се в липсата или неправилно обсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, фактически са пороци, отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касатора евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
Касаторът не е обосновал самото касационно основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, т.е. какво е значението на поставените от него въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.По смисъла на тази разпоредба точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Допълнително следва да бъде посочено ,че поставените втори и трети въпрос действително са правни,но те са зададени общо теоретично,а не в контекста на конкретните правни разрешения на въззивния съд,а по първият въпрос е налице константна практика – ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Жалбоподателят не е формулирал изрично въпросите от материалноправен или процесуалноправен характер, по които съдът се е произнесъл, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а това основание е заявено бланкетно, поради което и на това основание касационен контрол не следва да бъде допуснат.
При този изход на спора в тежест на жалбоподателя следва да бъдат възложени направените и доказани от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин/лева.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 406/18.12.2014 г. на Старозагорски окръжен съд,постановено по гр.д.№ 1419/2014 год.
ОСЪЖДА П. М. Д. ,ЕГН [ЕГН] да заплати на С. П. Г. , ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 500 /петстотин/лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: