OПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 952
София, 04.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №357/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на П. И. М. от [населено място] срещу решение от 07.12. 2011г по гр.дело № 13008/2011г. на Софийски градски съд , с което искове по чл. 344 ал. 1 КТ са отхвърлени поради обстоятелството ,че се касае за прекратен договор за управление , а не за уволнение по трудов договор .
В изложението по чл. 284 ал.З т.1 от ГПК се поставя въпроса работещите не по трудов договор имат ли право на защита при уволнение , не се ли нарушава Конституцията (чл. 6 ал.2 , равенство пред закона,чл. 48 , чл.52 ал.З К-я ) , ако го нямат. Налице е и противоречие между обжалваното решение практиката на ВАС , която възприема подобни договори за трудови .В подкрепа на основание по чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 ГПК са приложени определения от практиката на Върховен административен съд.на следващо място , противоречието е по същностните признаци , които са от значение за квалифициране на договора като трудов .В тази връзка се цитира определение №465/2011г на ВКС IV г.о (по чл. 288 ГПК) Изложението съдържа позоваване на чл. 280 ал.1 т.2 , т.З ГПК ,във връзка с гарантираното от Конституцията равенство и право на защита.
След преценка Върховен касационен съд ДП гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Поставеният въпрос , дали работещите не по трудов договор имат ли право на защита при уволнение ,съдържа
несъвместимо с правната логика противоречие , което го лишава от правно съдържание. Уволнявани могат да бъдат работниците и служителите ,встъпили в трудово правоотношение и тогава може да се търси защита срещу незаконно уволнение, по предвидения в Кодекса на труда ред . Правоотношенията по договор за управление не са трудови , освобождаването на управител, респ. прекратяването на договора за управление ,не е „уволнение“. Това не означава , че няма ред за защита спрямо страната , което оспорва законосъобразното прекратяване на договора. Ето защо поставеният въпрос ,включително във втората му част – ако тези лица („работещите не по трудов договор“) не се ползват от защитата по КТ при уволнение , не се ли нарушава Констатуцията , не отговаря на общото условие за поставяне на правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК ,съгласно дадените в TP № 1 /2009г ОСГТК на ВКС пояснения .
При уреденото в закона факултативно касационно обжалване , задачата на Върховен касационен съд не е да дава чрез отговор на въпроси коментар , дали когато прекратеният договор не е трудов, защитата по приложимия общ или специален закон съответства по обем на защитата при незаконно уволнение. В случая ищецът , сега касатор , е основал иска си на твърдения, които не са кореспондирали с действителния характер на правоотношението и основанието , на което същото е било прекратено. Претендирал е правни последици , които не следват от установите по делото факти . Тези са били решаващите съображения исковете по чл. 344 ал.1 КТ да бъдат отхвърлени . Обосновката на въпросите няма връзка с решаващите съображения на съда и фактите по делото , които са обсъждани и съответно преценени, за да се формират изводи по основанието на иска. Въззивният съд е посочил кои обстоятелства, свързани със съдържанието на договора и нормативните предпоставки за сключването му именно като договор за управление, са се оказали решаващи за изхода на спора, но във въпросите и обосновката им липсва конкретност в същата насока. При възприемане на правно разрешение , Софийски градски съд е следвал установената практика на ВКС по отношение на признаците , по които договорите за управление следва да разграничават от трудовите договори .
За пълнота следва да се изтъкне ,че липсва и обосновка на посочените основания по чл. 280 ал.1 т.1 – 3 ГПК. Защитата неправилно счита, че прилагане на набор от определения на Върховен административен съд , или определения на ВКС по чл. 288 ГПК , може да подкрепи довод за основание по чл. 280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК.
Противоречие между практиката на гражданските съдилища и тази на Върховен административен съд , по въпроса дали договорът за управление може да се яви трудов , не може да има. Компетентност на административните съдилища е да преценят и произнесат дали е налице административно или служебно правоотношение, което обуславя разглеждане на спора по административен ред ,а не да определят приложимото за гражданския съд право , когато спорът следва да се разгледа от общите съдилища. Като приема спора за неподсъден пред административните съдилища , ВАС не решава въпрос дали компетентният друг съд следва да приложи трудовото , търговското , или общото гражданско право, при спор относно законосъобразното прекратяване на един договор
Основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество не е налице .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение от 07.12. 2011г по гр.дело № 13008/2011г. на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2