Определение №952 от по ч.пр. дело №417/417 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

 
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
 
София, 30.07.2009 година
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и девета година в състав:
                            Председател:   ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
                                   Членове:   СВЕТЛА ЦАЧЕВА                                                                                                              АЛБЕНА БОНЕВА
    
изслуша докладваното от съдията  Цачева  гр. д. № 203 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
        Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 286 от 28.10.2008 година по гр.д. № 479/2008 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение от 24.09.2007 г. по гр.д. № 138/2005 г. на Софийски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 128 КТ, предявен от Л. Р. Ц. от гр. С. против “Д“Св. Лука” ЕООД, гр. С. за сумата 4 203,39 лева, съставляващи неиздължено от работодателя трудово възнаграждение за период от 01.01.2002 г. до 31.11.2003 г. В трудовия договор между страните е било уговорено, че на ищеца, като лекар физиотерапевт в отделение КФТР, ще се изплащат 30 % от извършените платени услуги като допълнително възнаграждение. Същата клауза е била включена и в Колективен трудов договор от 2001 г. На 07.05.2001 г. работодателят е взел решение, променяйки вътрешните правила за работната заплата, когато лекарят не работи самостоятелно, а е подпомаган от други звена на болницата, допълнителното възнаграждение да бъде 20%, тъй като приносът на лекаря не е индивидуален. Съдът е приел, че решението на работодателя противоречи на чл. 148, ал.1, т.8 от Националния рамков договор за 2002 г. и на чл. 107, ал.1, т.6 от Националния рамков договор за 2002 г., поради което е уважил претенцията за присъждане на неизплатените 10 % от допълнителното възнаграждение за периода от 01.01.2002 г. до 31.11.2003 г.
Касационна жалба против решението на Софийски градски е постъпила от “Д“Св. Лука” ЕООД гр. С.. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване поради наличие на основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разрешеният материалноправен въпрос – как следва да се прилагат разпоредбите по рамковите договори относно личния принос на лекаря е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че по гр.д. № 4709/2002 г., между същите страни и за същото искане, но за предходен период, Софийски градски съд е възприел становище, обратно на приетото в обжалвания съдебен акт, което сочи за противоречива практика на съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за основателно искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросите за приложението и тълкуването на клаузите на Националния рамков договор при определяне на индивидуалното трудово възнаграждение на лекаря в лечебно заведение, работещо по договор с НЗОК, са от значение за развитие на правото, предвид което, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 286 от 28.10.2008 година по гр.д. № 479/2008 година на Софийски градски съд
Делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Препис от определението да се изплати на страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top