О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 952
София, 31. 08. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4329/2008 год.
Производството е по чл.288 ГПК във вр.чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. М. срещу решение № 60 от 06.06.2008 год.на Окръжен съд Б. ,постановено по гр.д. № 1237/2007 год.,потвърждаващо решение № 3* от 03.08.2007 год.по гр.д. № 2109/2006 год. на Б. районен съд ,с което е уважен иска с правно основание чл.31 ал.2 ЗС за сумата 1425,85 лв.дължима от И. П. Б. на Х. В. М. ,представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на техния съсобствен имот,за периода 22.12.2001 год.- 22.12.2006 год. Отхвърлен е иска за сумата 14,15 лв.за периода 15.11.2001 год.-21.12.2001 год.,като погасен по давност. Прието е,че страните в процеса са бивши съпрузи и съсобственици на процесния недвижим имот,предоставен за ползване на ответницата и непълнолетната им дъщеря. Ответницата е била поканена с нотариална покана ,получена на 22.11.2001 год.да заплаща ежемесечен наем на касатора за използваната негова идеална част. За да уважи частично иска решаващият съд е приел,че е приложима общата петгодишна погасителна давност,а за ползването на ид.ч. от жилището от лице,което не е съсобственик/дъщерята на страните/ касаторът разполага с иск по чл.59 ЗЗД.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи,че въззивният съд се произнесъл по материално правен въпрос-по приложението на чл.31 ал.2 ЗС,който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Следва да бъде отбелязано,че касаторът не се позовава на задължителна съдебна практика на ВКС- Постановления на Пленума или Тълкувателни Решения на ОС на гражданската колегия,поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице,а доколкото се позовава на решения на ВС и ВКС по конкретни дела следва да се прецени дали са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. В случая и това основание за допускане на касационнно обжалване не е налице,тъй като обжалваното решение с нищо не противоречи на представените от касатора решение № 344 от 17.05.1976 год.по гр.д. № 684/1975 год.на ІІІ г.о. ВС,в което е прието,че обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС се дължи само от съсобственика,който ползва общия имот пряко и лично за задоволяване на свои собствени нужди и решение № 1* от 27.11.2002 год. по гр.д. № 2119/2001 год.на ІV г.о. на ВКС,в което е прието,че съпругът на когото е предоставено ползването на семейното жилище след развода,дължи обезщетение за ползата от която е лишен другия съпруг .
С оглед изложеното подадената касационна жалба от Х. В. М. не следва да се допуска до разглеждане. Не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 60 от 06.06.2008 год.на Окръжен съд- Б. ,постановено по гр.д. № 1237/2007 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: