4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 953
гр. С. 04.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 43 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Е. В. Г. чрез пълномощника, адвокат Д. К. срещу решение № 1171 от 11.07.2011 г. по гр. дело № 1261/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 4 състав.
Ответникът – Министерство на вътрешните работи, [населено място] не е взел становище по реда на чл. 287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Софийският апелативен съд се е произнесъл по искове по чл. 252, ал. 1 ЗМВР, за заплащане на парично обезщетение в размер на 11592 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на лихва за забава върху тази сума, за периода от 13.06.2007 г. до 28.02.2008 г., като е оставил в сила решение № 278 от 17.01.2011 г. по гр. дело № 8525/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, І – 1 състав за отхвърляне на претенциите.
К. не е въвел процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По поставеният в изложението, което е част от касационната жалба въпрос – „подлежи ли на връщане на работодателя – Министерство на вътрешните работи, полученото обезщетение от 18 брутни работни заплати през 1999 г., съгласно действащото законодателство и нормативното уреждане на този въпрос в действащите към този момент Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Правилник за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (П.)”, касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК. Цитираният въпрос е неясен. С него не се засягат конкретни, аргументирани от въззивният съд правни разрешения, включени в предмета на спора и обусловили изхода на делото съгласно разясненията, дадени с Т. №1/2009 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., т.1, а се иска най – общо тълкуване на уредбата, регламентираща възможността за връщане на получено обезщетение при последващо освобождаване от служба от органите на Министерство на вътрешните работи /МВР/. Същият въпрос не е поставен в контекста на приетите от Софийски апелативен съд решаващи изводи с оглед, на които е проведено тълкуване на конкретни норми и отхвърлени исковете по чл. 252, ал. 1 ЗМВР и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Разсъжденията на касатора относно приетите от въззивният съд мотиви във връзка със заповед № І-5 от 10.01.1999 г. на министъра на вътрешните работи изразяват субективното му виждане по относимостта на същата заповед към спора и не съдържат въпроси, които да бъдат обсъдени като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а са насочени към въвеждането на общи оплаквания за неправилност на обжалваното решение, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, а се изследват в производство по чл. 290 ГПК, ако бъде допуснат касационен контрол на въззивното решение. Съгласно разясненията в цитираното по – горе тълкувателно решение на О., т. 1, липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. Изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК трябва да съдържа обосновка, в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, свързани с поставения въпрос или въпроси се отклоняват от разрешенията дадени в задължителната практика на ВКС, респективно по отношение на кои правни разрешения, обосновани в обжалваното въззивно решение, касаторът намира противоречива практика на съдилищата /в този смисъл е и тълкуването на основанието по чл. 280, ал. 1 ГПК в посоченото ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1/. Няма обосновка и по кой въпрос липсва практика на съдилищата или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от касатора насока, тъй като е неправилна и е налице необходимост от нейното преразглеждане и развитие. В случая липсва както правен въпрос, така и обосноваване относно наличието на допълнително основание по чл.280, ал. 1 ГПК, което препятства възможността за допускане на касационно обжалване. С прилагането на решения, без да се отрази правния въпрос, по който въззивният съд е обосновал изводи, отразяващи тълкуване на конкретни разпоредби, влизащо в противоречие с мотивите на другите съдилища не се аргументират основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Приложените решения от касатора не формират задължителна практика, а решението на Софииски апелативен съд е постановено в съответствие с правните разрешения по приложението на чл. 252, ал. 1 и ал. 4 ЗМВР, които възпроизвеждат нормативните разрешения относно приспадането на вече полученото обезщетение в хипотезата на последващо освобождаване от служба от органите на МВР, когато при първото освобождаване е заплатено обезщетение за по – малко от 20 месечни брутни заплати, регламентирани и в ЗМВР, обн. ДВ, бр. 122/19.12.1997 г. /отм./, възприети в задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК. Софийски апелативен съд е приел, че при прекратяване на служебното правоотношение на ищеца със заповед № К – 4265/01.08.2007 г., ответникът е следвало да заплати обезщетение в размер на едно месечно възнаграждение, разлика между 20 месечни възнаграждения и вече изплатените при предходните му освобождавания 18 месечни възнаграждения / през април 1999 г./ и едно месечно възнаграждение /през 2006 г./. В. съд в съответствие със задължителната практика на ВКС / виж решение по гр.д. 4706/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. / е приел, че от дължимото се при последващо освобождаване обезщетение, в размер на определен брой месечни възнаграждения се приспада вече изплатеното при предходни освобождавания обезщетение, като брой месечни възнаграждения. Обосновано е и виждането, че не е доказано от ищеца възстановяване на получените при предходните две освобождавания обезщетения. Във връзка с изложените в тази връзка изводи на въззивния съд, касаторът не е въвел общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това приложената практика – решения на ВКС по ГПК – 1952 г. /отм./ и на Софийски апелативен съд не отразява случаи, имащи обективен идентитет с разгледания случай от въззивния съд в обжалваното решение, а за решенията на Софийски районен съд и Бургаски районен съд няма данни относно влизането им в сила, поради което те не формират съдебна практика съгласно разясненията в Т. № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. В случая касаторът не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1171 от 11.07.2011 г. по гр. дело № 1261/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: