2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 953
Гр.София, 22.12.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря ………………. след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 715 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Б.” ООД, гр.Варна срещу определение № 298/01.07.2010г., постановено по ч.т.д.№ 294/10г. от Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1697/18.03.2010г. по т.д.№ 512/2009г. на Варненския окръжен съд за връщане на въззивна жалба вх.№ 2694/26.01.2010г. поради невнасяне на държавна такса.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът С. Д. Г., гр.София оспорва частната жалба. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е редовна, но не са налице основанията за допускане на касационното обжалване.
За да постанови обжалваното определение въззивният състав е приел, че първоинстанционният съд не е компетентен след постановяване на решението да се произнася по искане за спиране на производството по чл.229, т.4 ГПК. С постъпване на въззивната жалба спорът се пренася пред въззивния съд, който следва да направи преценка за наличието на предпоставките за спиране. Предвид на неостраняване на нередовностите на въззивната жалба в указания срок е потвърдено определението за връщането й.
Частният жалбоподател поставя два въпроса по чл.280, ал.1 ГПК. По първия – дали във всеки един момент по време на висящност на делото е допустимо спиране на производството по делото на основание чл.229, т.4 ГПК, е въведено основанието по чл.280, ал.1, т.3. Касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като въззивният съд не е отрекъл възможността производството по делото да бъде спряно и след постановяване на първоинстанционното решение, а е изложил съображения досежно компетентността на сезирания с искането съд. По втория въпрос – дали при наличието на правно основание за спиране на делото е допустимо спиране на срока за заплащане на държавна такса за въззивното обжалване, поддържаното основание е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Приложеното решение на ВС от 1958г. разглежда друга хипотеза, а също така не попада и в практиката на ВКС, обуславяща приложното поле на касационното обжалване – т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК. От друга страна, и това решение, както и разпоредбата на чл.61 ГПК регламентират спиране на започнали да текат срокове от момента на постановяване на определението за спиране, но не предвиждат задължение за първоинстанционния съд да постанови спиране на производството, за да спре да тече срока за внасяне на държавната такса по жалбата.
Ответникът по частната жалба не е представил доказателства за направени разноски за настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 298/01.07.2010г., постановено по ч.т.д.№ 294/10г. от Варненския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.